Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 19

Коровчане, фанатици, както и останалите помаци тук, имат това симпатично преимущество пред тях, че само тяхното село не е взимало участие в баташкото клане през 1876 г. Нека да кажем, обаче, че това въздържание не се е дължало на хуманност или друго нравствено побуждение, а е произлязло от неволя, те са били натоварени с пазенето пътя, който слазя от Белово, понеже имало страх от нападането на беловчани въз Чепино. По тоя начин ръцете им са останали чисти и неопетнени от братската кръв и душите по-спокойни. Във време на освобождението, те в общата паника избегнали в Бабешките колиби и в Македония заедно с другите помаци, но след няколко дена се завърнали в селото си свободно, без да ги закачи някой, и си намерили имота непокътнат. При всичко, че поминъкът им е мъчен, коровчани най-много са привързани към гняздото си (Корово изключително е заселено с помаци), те едни между всичките чепински българо-мохамеданци не се изселят и не желаят да се изселят.

Цариградското правителство не забравя своите единородци в чепинско и всяка година през рамазана праща молла и тука за да им проповядва и да укрепява в тях мохамеданското религиозно чувство. А до войната, и софтите са обикаляли тъдява, за да подклаждат фанатизма и враждата им против „каурите“. Софтите особено са залягали да изгладят из душата им всеки спомен за тяхната българщина. С тая цел те обяснили на коровчани, че названието на селото им е турско и произхожда от Куру-ова (сухо поле). Несполучена филологическа хитрост, защото землището на Корово е стръмнище, а ивичката равнище, занято с ливади, е мочурливо. Официално то се пише „Корово“, а българите го произнасят „Курво“ и „Корва“, но и едното и другото става, за да се заглуши истинският корен на името, цинизмът на който силно смущава не само едните целомудрени помакини…

Учи известната българска цапнатост малко ли местности е кръстила в отечеството ни с имена които г. Данов дълго време се е двоумил да ги тури ли, или не, в новата си карта!

Тук се случва едно неочаквано произшествие, нелишено от романтическа подплата. Помаците, що косяха в ливадата, се развикаха. Ние се озърнахме, дали не към нас се отнася тоя викот и какво може да му е дало причина. Атанас помисли, че е паднало нещо от натовареното муле. Но тутакси разбрахме, че вниманието им бе обърнато не към нас, а към девойката помакиня, що идеше към ливадата и сега спряла се там, като вкаменена, с изпуснат на земята вързоп. Един помак тичешката отиваше по моста в селото. Помаците продължаваха да викат, жените им също гълчаха твърде възбудено, гласовете се кръстосваха и сливаха в една неразбрана мълва. Ние се спряхме в недоумение. Няколко жени вече обиколиха девойката и нещо я разпитваха и се щуряха около нея. Атанас помисли, че змия трябва да е ухапала уплашеното момиче, и подтикнат от нагонно чувство на състрадание, смесено наполовина с любопитство, припна към мъжете в ливадата.