Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 21

Бяхме пред самото Лъджане.

От Корова до тук има един час.

Слязнахме в хана на дяда Даскала.

VIII. Лъджане

И така, аз бях всред Чепинската долина.

Лъджане, което ни даваше гостоприемство, както казах, се радва на едно живописно положение, всред една плодовита и цветуща равнина, с много шумалак и сянка, и прохлаждавано от две реки: Луковица и Бистрица или Стара река, текущу от две околни клисури. На север хоризонта ми се затваря от величествения гребен на Алабак с Милева скала; на запад и северо-запад — от рътлината Илийн връх, с китка борова гора на самото й теме, и от по-високите — Арапчал и Острец, цели почернели от същата гора. От осталите страни го обикаля венецът планини, що видохме от Алабак. От Лъджане се вижда цялата средна Чепинска долина, притисната от двете бърда, как се протака към Каркария, за да скопче източната с западната. На юг, през узрелите ниви, в сенчестата клисура, белее се голямото село Баня, а в полите на Илийн връх показва се над нивите Каменица, със своята бяла звънарница, високо издигната над червените покриви на селото. От Лъджане минува и пътя за Македония, за Разлог, по долината на Луковица. Затова то е и митнически пункт.

Това хубаво селце, при освобождението населено само с помаци и цигани, от няколко години насам хвана да добива повече и повече българска физиономия, заедно с признаците на известна културност. Значителната част от прежните му жители са се изселили в Азия и местата им са закупени от българите. Те са построили вече няколко гостилници, дето посетителят може да намери доста удобства. Двете бани до самото село и присътствието на телеграфо-пощенска станция дават му други сгодности и преимущество над всички казани села в долината и затова Лъджане е главното място, дето се стремят гости за къпане и за почивка от Пещера и Пазарджик. Няколко нови гостилници на два ката, с традиционните дъсчени балкони, се белеят приветливо там и очакват да се напълнят лятос с градски семейства. Един голям хотел, на който само скелетът още съществува, е заложен на полянката до женската баня. Лъджане ще има бъдеще.

Във времето, когато аз пристигнах, заварих твърде малко гости — по-голямо число очакваха през юли и август. По тая причина и аз не намерих ожидаемите удобства, за които бях слушал. В гостилницата не намерих ни легло човешко, ни прислуга, ни храна. Единственият сега локантажия, цънцаринът Героолу, ми готвеше еднообразни яхнии, като огън пипарливи; той нямаше поне какъв-годе запас от зеленчук, и ме поеше с кисело вино, замирисало на мухъл, когато близката Пещера има такива славни вина. Хлябът недопечен — сурово тесто. Пращах всеки ден човек да ми лови пъстърва от Стара река; но само два пъти бях честит да видя тая разкош на трапезата си. Реката беше постоянно мътна, а сечените парчета дърва, които влачеше, моряха или пробуждаха рибата. Въобще, мене ми се видя от тая страна живота тежък, даже за един непридирчив човек. Това беше единственото разочарование от Чепинската долина през пребиването ми в ная.