Читать «Черният корсар» онлайн - страница 3

Корсарският кораб бе спрял, за да изчака лодката, а на носа можеше да се видят, при светлината на един фенер, десет-дванадесет въоръжени мъже с пушки, които изглеждаха готови да открият огън при най-малко подозрение.

Стигнали под борда на платнохода, двамата моряци сграбеха подхвърленото им въже заедно с една въжена стълба, вързаха лодката, прибраха веслата и се изкачиха на палубата с изненадваща ловкост.

Двама мъже с пушки насочиха към тях оръжието си, а един трети се приближи, подавайки към новодошлите светлината на фенера си.

— Кой сте? — попита.

— По дяволите! — възкликна Кармо. — Приятелите вече не се познават…

— Нека акулите ме изядат, ако това не е бискаецът Кармо — викна човекът с фенера. — Как така си още жив, а ние в Тортуга те смятахме за мъртъв? Ето ти още един възкръснал! А ти не си ли Ван Щилер от Хамбург?

— От плът и кръв — отговори оня.

— И ти ли убегна на бесилото?

— Понеже смъртта не ме желаеше, реших, че ще е по-добре да поживея още някоя година.

— А шефът ви?

— Тихо — рече Кармо.

— Можеш да говориш, кажи, мъртъв ли е?

— Сган от гарвани. Свършихте ли да грачите? — викна металическият глас, който така заплашително се бе обърнал към хората от лодката.

— Небеса! Черният Корсар! — промълви Ван Щилер и потръпна. Повдигайки глас, Кармо отговори:

— Ето ме, коменданте.

Един мъж слезе от командния мостик и се насочи към тях, с ръка върху дръжката на пистолета, който висеше на колана му. Беше изцяло облечен в черно, а елегантността му не бе обичайна за флибустиерите от големия Мексикански залив — хора, които се задоволяваха с чифт калцунн и една риза, понеже полагаха повече грижи за оръжието си, отколкото за облеклото.

Носеше пищна куртка от черна коприна, обшита с дантели от същия цвят и ревери от черна кожа; копринените му черни панталони бяха пристегнати от широк пояс с ресни, а ботушите му стигаха над колената. Широкополата му плъстена шапка бе закичена с дълго перо, което стигаше до раменете му.

Чертите на лицето му бяха изящни: правилен нос, малки, червени като корал устни, открито чело, пресечено от лека бръчка, която придаваше меланхолична нотка на това лице. Очите му бяха черни като въглен, веждите дълги и като изписани; на моменти те така се свъсваха, че внасяха уплаха и сред най-закоравелите пирати от залива. Бе висок и строен, което от пръв поглед подсказваше благородния му обществен произход на човек, навикнал да заповядва.

Виждайки го да приближава, двамата мъже от лодката се спогледаха някак тревожно и прошепнаха:

— Черният Корсар!

— Кой сте и от къде идвате? — попита Корсарът и застана пред тях, без да свали десницата си от дръжката на пистолета.

— Ние сме флибустиери от Тортуга, двама братя от брега — отвърна Кармо.

— И от къде идете?

— От Маракаибо.

— Значи сте се изплъзнали от ръцете на испанците.