Читать «Черният корсар» онлайн - страница 2

— Виж, Кармо — каза оня, който изглеждаше по-млад. — Погледни ти, който имаш по-остър поглед. Знай, че се касае за живот или смърт.

— Виждам кораб, който, макар да не е по-далеч от три пистолетни изстрела, не бих могъл да кажа дали иде от Тортуга, или от испанските колонии.

— Съмнително е да са приятели. Да дръзнат да стигнат дотук, почти под прицела на топовете на фортовете и при опасността да срещнат високопоставена ескадра кораби, съпровождащи някой галеон, препълнен със злато…

— Както и да е, видели са ни, Ван Щилер, и няма да ни оставят да побегнем. И да опитаме, един картеч ще е достатъчен да изпрати и двама ни в селенията на Велзевул.

Същият глас от преди, могъщ и звучен, отекна за втори път сред мрака и се изгуби далеч по водите на залива:

— Кой е там?

— Дяволът — измърмори оня, когото наричаха Ван Щилер.

Но другарят му се качи на седалката и викна с пълен глас:

— Кой е смелчагата, гдето иска да узнае от коя страна идеме? Ако любопитството го разяжда, нека дойде при нас и ще му отговорим с пистолетен залп.

Тази самонадеяност, вместо да раздразни човека, който ги разпитваше от мостика на кораба, като че ли го развесели, защото отговори:

— Смелчагите да се приближат, за да прегърнат своите братя от брега.

Двамата мъже от лодката нададоха радостен вик.

— Братята от брега! — възкликнаха.

После оня, който се наричаше Кармо, добави:

— Да ме погълне морето, ако не съм познал гласа, който ни праща тази добра вест.

— Кой мислиш, че е? — попита другарят му, който се бе вкопчил във веслото и гребеше с всички сили.

— Само един човек сред всички храбреци от Тортуга може да дръзне да проникне тук, под носа на испанските фортове.

— Кой?

— Черният Корсар.

— Небеса! Самият той!…

— Каква тъжна новина трябва да съобщим на този смел моряк — измърмори Кармо с въздишка. — А оня наистина е мъртъв…

— Докато междувременно той се е надявал да стигне навреме, за да го изтръгне жив от ръцете на испанците, нали, приятелю?

— Да, Ван Щилер.

— И това е вторият му брат, когото бесят.

— Да, вторият. Двама братя, и двамата окачени на позорната бесилка.

— Той ще отмъсти, Кармо.

— Вярвам в това и ние ще бъдем на негова страна. Денят, в който видя удушен онзи проклет губернатор на Маракаибо, ще бъде най-красивият в живота ми и ще пуша двата изумруда, които пазя съшити в панталоните си. За тях ще ми дадат поне хиляда пиастри, които ще изпия с другарите си.

— Ето, казвах ли ти? Това е кораба на Черния Корсар.

Тримачтовият кораб, който доскоро не можеше да бъде добре различен поради дълбокия мрак, сега се намираше на един хвърлей от малката лодка. Бе един от ония бързоходни кораби, които флибустиерите от Тортуга използуваха, за да догонват големите испански галеони, откарващи в Европа богатствата на централна Америка, Мексико и екваториалните области. Дори платноходи, снабдени с високи мачти, за да се възползуват и от най-лекия ветрец, с тесен кил, висок нос и кърма, както са ги правили навремето, и страшно въоръжени: дванадесет огнени гърла на дванадесет къси топа подаваха заплашително черните си вратове от левия и десен борд, докато от високата задна част на палубата се проточваха два тежки ловни топа, предназначени да пръснат мостика на врага с картечен залп.