Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 55

Както и досега, ги следваше облак мухи и москити.

Ето и крокодилите! Върху проснат на пясъчния бряг труп на хипопотам се бяха струпали дузина бронирани влечуги.

Салът отмина нататък, където в плитчината се плискаше стадо слонове. За възрастните крокодилите не са опасни, но трябваше да вардят малките, които се въргаляха в тинята. Затова стояха нащрек, с хоботи и бивни към реката, откъдето можеше да се яви заплахата. Те проследиха с поглед понесения от течението сал, после продължиха да си правят душове с хоботи.

На следващия плаж се бяха изтегнали на припек няколко едри крокодила, като довлечени от наводненията дънери. Щом видяха хората, притичващите по гърбовете им крокодилски стражи се разкрякаха така, че накрая разбудиха спящите влечуги, които пропълзяваха бързо към водата. И там един подир друг изчезнаха в дълбочините. Не се гмуркаха, а потъваха, потопяваха се като подводници. След малко отново се появяваха, само че тоя път зад сала. Подаваха единствено очите си като къси и дебели перископи.

Ескортираха така нарушителите на владенията си кратко време, докъдето се простираха тия владения, после изостанаха.

А над тях, почти докосвайки гърбовете им, не преставаха да се стрелкат черно-бели лястовици.

Изглеждаше, че няма повече крокодили. Ала приклекналият на земния откос бабуин не мислеше така. И тъй като от мястото си не можеше да достигне водата нито с уста, нито с шепа, натопяваше в нея опашката си, след което я изсмукваше. Така по-спокоен утоляваше жаждата си.

А това? Какво ставаше на водопоя?

Табун зебри стоеше на брега. Животните пръхтяха възбудени, тъпчеха на място, но не правеха нищо друго. Гледаха към една своя сродница, която сама навлизаше във водата. Но навлизаше съвсем неестествено, заднишком.

Скоро стана ясно какво прави. Четири-петметров крокодил я бе захапал за опашката и бавно, уверено я отмъкваше към дълбокото.

Ето, потопи я.

В следния миг зебрата изплува неочаквано. Какво ли се бе случило там, в зеленикавия мрак? Тя забърза към брега. Ала настървеното влечуго отново я догони, отново я докопа, пак за опашката. За негово съжаление тоя път жертвата му бе успяла да стъпи върху плиткото дъно, бе успяла да си намери опора. И с един точен, удивително сполучлив ритник в носа му успя да се освободи, после с няколко скока прецапа до брега.

По-надолу стадо мрачни, намръщени биволи утоляваше жаждата си, а зад него орда павиани изчакваше търпеливо реда си.

На отсрещния бряг пък майка-крокодил лежеше полупотопена в тинята и се грееше на слънцето с примижали очи, докато по гърба й лазеха множество съвсем малки крокодилчета. На гърба й, най-сигурното място в света. И техните врагове нямат чет: лешояди, щъркели марабу, варани, змии, костенурки, риби, та и другите възрастни крокодили.

След това видяха хипопотамите — лениви дебеланковци, които с гръмовити прозявки изразяваха недоволството си от присъствието на хората.