Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 56

— Тихо! — рече патер Симон.

От всички зверове в реката уважаваше най-много тях. Само с тях не можеше да премери сили — нито с ловкост, нито с хитрост.

Ако се промъкнеха без премеждия помежду им, трябваше да благодарят богу.

А не можеха да сторят това незабелязани. Огромните животни бяха преградили цялата река: едни полегнали в плиткото като червени заоблени камъни, други във водата, показали само очите си.

Почти до самия сал се подаде майка, понесла на гръб розовото си бебе. Над повърхността се виждаха само ноздрите, очите и смешно малките й ушички — да диша, да вижда и да чува, докато е изцяло под водата.

Хипопотамите не се боят от никого, даже от крокодилите, с които волю-неволю делят водните пространства. С едно захапване са в състояние да преполовят най-едрото влечуго. Но малките са уязвими. Затуй при опасност майката вдига рожбата си на гръб, на по-сигурно.

Бяха повярвали, че всяка опасност е минала, когато един от излежаващите се до брега самци скочи и се хвърли в дълбокото.

Потъна.

Ала Чиганго, заклинателят на крокодили, не се успокои от това, а проследи пътя му, белязан от изплаващите мехури.

Носеше се под вода право към тях. Това можеше да означава само едно — атака.

Съзнаваха го всички. Камбомбе дори насочи натам пушката, готов за стрелба.

Хипопотамът излезе по-съобразителен. Нападна, но без да се показва. Удари сала отдолу, под повърхността, с гръб. От силния тласък хората изпопадаха във водата. Двамата стрелци изтърваха оръжията си.

Чак тогава свадливецът подаде глава. Ама каква глава — същински кожен сандък с вдигнат капак. Тога бяха челюстите му, от които стърчаха огромните му зъби: резци като чукани и два кучешки зъба на долната челюст като колове, дълги почти три педи.

Хората не устояха срещу тая уста. Не посмяха отново да се покатерят върху сала, а самецът и без това отново го блъсна. И отново. Навярно него смяташе зо истински неприятел.

Нямаха друг изход, заплуваха към брега.

Най-добър плувец излезе патер Симон. Нали покрай реката бе израсъл? Той наближи брега, стъпи на дъното и се обърна да види спътниците си.

И тримата бяха здрави, плуваха подире му. Разтревожи го друго — няколкото чифта по-малки брадавици, които ги следваха по водната повърхност.

Крокодили!

Ето, един от тях настигна Камбомбе, който явно не го бе забелязал. Хищникът раззина, челюсти, готов е следния миг да захапе.

Не патер Симон, а Чиганго, заклинателя, не устоя. Обърна се назад и се хвърли срещу огромното влечуго.

Користният спасител

Алиса Бор не стана жертва на хиените, които дори пред слабата й съпротива предпочетоха по-леснодостъпната плячка — двата убити слона. Обаче кой знае по каква приумица не й позволяваха да избяга. Всеки път, когато тя понечеше да се отдалечи от стъблото, в което бе опряла гръб, ту една, ту друга лешоядка връхлиташе озъбена към нея и я принуждаваше да се върне на старото място.

Едва на разсъмване, след тъй кошмарната нощ, когато се оттеглиха с доволен кикот в храсталаците, Алиса тръгна в обратна посока. Всъщност не само да избегне тях, а и защото оттам очакваше помощ.