Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 53

Другите все се колебаеха, все не се решаваха да нарушат правилата, а повече не се решаваха да се отдалечат от спасителното дърво.

Наложиха се, останаха на същото място.

Вечерта настъпи бързо. Залезът угасна, небето причерня и по него покълнаха безброй звезди, ярки и блестящи. Замигаха безгрижно. Сред тревите заскрибуцаха щурци.

Привиден покой.

Защото от далечината все се дочуваше паническото трополене на бягащи стада, мучене или цвилене на подплашени животни, квичене на хиени и вой на диви кучета.

Изровили нещо за ядене из развалините на колата, хората хапнаха надве-натри, след което побързаха да се хопнат на дървото. Макар и без удобства, там все пак беше по-сигурно.

Вързаха се всеки за своя клон и се приготвиха за сън. Но какъв сън и това неудобно положение?

Така, в мъчителна полудрямка, прекараха нощта. А тропическата нощ като че няма край, колкото деня.

Хеле най-сетне изтокът посивя. И звездите взеха да гаснат. Черният заплашителен мрак се смени с някаква безцветна дрезгавина.

Патер Симон се отвърза от клона си:

— Видяхте ли, никой не ви търси?

Виждаха го. Но съзнаваха, че и те са си виновни. Последните часове преди произшествието не се бяха обаждали по радиото, та да известят къде горе-долу се намират.

Той добави:

— Намислил съм нещо. Там, до реката, живее Кимати. Самотник. Рибар. Има лодка.

Виж, това вече звучеше по-убедително. Една лодка сега можеше да замести донейде лендровера.

Но спътниците му все се колебаеха.

— Ще чакаме ли още? — настоя Чиганго. — Ще изчакаме ли да напече, та тогава да тръгнем?

Наистина през саваната се пътува най-добре сутрин, по хладина. Това никой не оспорваше.

Най-лошият съветник е нетърпението. Нетърпението и тоя път ги насочи към неправилното решение. Взели термоса с вода и чантата със сандвичите, четиримата се отправиха към тъмнеещата в далечината галерийна гора; отправиха се напряко, през треви, през бодилаци, през обраствания с коприва и още неизстинали през цялата нощ, покрити с червена пръст и чакъл голини.

Скоро се наложи да свият встрани, чули отдалеч доволното ръмжене на лъвовете и изквичаването на пъдените от тях хиени.

Макар и въоръжени, предпочетоха да не влизат в разправии със зверовете. Сега всеки куршум беше ценен, не се знае кога може да дотрябва. При това не забравяха, че са охрана на животните, не техни убийци.

Ей така, заобикаляйки, най-сетне достигнаха джунглата. Когато си с кола, саваната е олицетворение на покой, но слезеш ли от нея, тозчас разбираш, че си се върнал в един първобитен свят, където само силата властвува. За опасните животни: лъвове, хиени, слонове, носорози, биволи, човекът в кола и човекът извън нея са различни неща. Първото не заслужава внимание, второто, виж, е или враг, който следва да бъде унищожен, или плячка, която може да бъде изядена.

Тръгнаха по-предпазливо, защото видимостта рязко намаля — напред Камбомбе с едната пушка, отзад другият ловец с втората пушка, а по средата патер Симон и шофьорът, безоръжни.