Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 52

Пилотът вече насочваше самолета за кацане към полянката до биологичната станция.

Без да погледне, Патрик Бор отвори люка да слезе, преди машината да е спряла съвсем, докато витлата още се въртяха. И чу зад гърба си предупреждението на милионера:

— Съветвам ви, без намесата на полицията! Само ще усложни нещата, без да помогне.

Доктор Бор скочи на земята и с енергични крачки се запъти към кабинета си. Пресрещна го заместникът му и забърза да докладва:

— Цяла нощ техникът опитва да поправи радиопредавателя. Повредата вече е отстранена и връзката — възстановена.

Ученият сви устни. Значи и това! Добре са си изпипали цялата работа. Но как и кой е проникнал до апаратната?

Дотича и радистът:

— Викат ви!

Доктор Бор го последва, пое микрофона. И чу в слушалката познат глас:

— Докторе, само вие можете да ни обясните.

Беше директорът на резервата.

— Какво е станало?

Оня оттатък запита:

— Как е успял да избяга вашият динозавър? И сега цялата област е в ужас. Хората напускат селата, кервани бежанци се източват към планините.

Ученият го пресече:

— Това не е моят…

— А кой?

— Друг! Аз вече го видях. Видях и поразиите му.

Директорът додаде:

— Който и да е, няма значение. Правителството на спешно съвещание е издало нареждане военните сили, танкове и авиация, да го ликвидират.

Доктор Бор замълча няколко секунди. Да го ликвидират! Няма по-лесно от това. Никое чудовище, което е създала природата, колкото и добре да е въоръжено, не може да устои срещу чудовищните оръжия на съвременния човек.

Той почти изкрещя:

— В никакъв случай! Спрете нареждането!

— Но…

— Аз ще го обезвредя! Обещавам! След не повече от час. Излитам веднага.

Засега поне за Алиса знаеше, че е в безопасност. Можеше да се заеме със задачата си.

Сред крокодилите

Щом се увериха, че Трипръстия ги е зарязал, че се е отдалечил достатъчно, Чиганго и ловните надзиратели се свлякоха от клоните. После, още неопомнили се от преживяното, се втурнаха към останките на лендровера.

Уви, колата беше разбита, напълно негодна — буца смачкани железа и ламарина. В още по-лошо състояние се оказа радиопредавателят — връзката им със света. Останали бяха здрави само две пушки. Само две за четири души, но все пак по-добре, отколкото без нищо. Не бяха съвсем безоръжни.

Камбомбе, началникът на малкия отряд, предложи:

— Да чакаме тук, край колата!

— А Върховния дух на крокодилите? — прекъсна го патер Симон. — Ако се върне?

Оня отвърна неуверено:

— Такава е инструкцията, отче. Ще ни търсят. От самолет се вижда по-лесно един лендровер, отколкото човек.

— А Върховния дух? — повтори Чиганго.

Другарите му неволно обърнаха погледи към далечината, където се виеше облаче червен прах. Навярно там беснееше Трипръстия.

— Хайде да се махаме оттук! — настоя Чиганго.

— Къде?

— Ей там е гората, там е реката. Да не ни вижда Духа. По реката ще се спуснем надолу.

Той беше горски човек, чувствуваше се по-уверен, когато наблизо имаше дървета, където можеше да се покатери, ако го нападне отново някой. Не е като тук, в саваната, където от дърво до дърво има цял километър. Де ще се денеш, ако те подгонят?