Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 51

После вдигна глава:

— Както сте си направили труда заради мен, продължете нататък! Да потърсим Алиса!

Франсоа Риго го изгледа през присвитите си подпухнали клепачи. По кръглото му лице грейна обичайната кротка усмивка:

— Излишно е, докторе!

Ученият се втренчи в него слисан:

— Как така — излишно? Какво говорите вие?

— Говоря ви, както разумен човек приказва с друг разумен човек… Няма смисъл да я дирим!

— Но защо, изяснете се!

Милионерът барабанеше с пълните си пръсти по облегалката на феслото:

— Съобщиха ми, че е на сигурно място.

И за по-голяма убедителност добави:

— Убеден съм, че е в безопасност.

Патрик Бор се надигна пред него разгневен, но трябваше тозчас да се стовари в седалката, защото при това му заплашително движение Кнут Нилсен, който седеше зад него, го бе дръпнал за рамената.

— Къде е? — попита задъхан ученият. — Щом знаете…

Риго го измери с поглед надменно. Чудно, как в тия топли, кротки очи можеше да се крие толкова мраз!

— Казаха ми…

Патрик Бор го пресече:

— Кой?… Кой ви каза?

— Не ми се легитимираха.

Анонимността в случая беше излишна. Но милионерът просто се забавляваше. Липсваше свидетел на разговора им и можеше да си приказва каквото му хрумне. Пилотът беше верен до гроб. И телохранителят. А дори да стигнеха до полицията, един милионер знае как да се оправя с нея.

— Твърдят — додаде той, — че ще я пуснат начаса… При едно условие…

— Какво?

— Да ми продадете патента си!

Патрик Бор като че ли все още не искаше да проумее истината, все още не можеше да се примири с мисълта, че един уважаван бизнесмен трябва да прибягва до престъпления.

Накрай, сякаш мълния осветила съзнанието му, той избухна:

— Но това… Това е шантаж!

Милионерът поклати глава:

— Не, докторе. Това е само довод. При такива упорити контрагенти.

И посегна да сложи ръка на рамото му. Но ученият я отмести рязко. Без да се засяга от това, Риго продължи:

— Имайте предвид, бих могъл да ви поискам патента, без да ви заплатя нищо… В ръцете ми сте… Но аз съм почтен човек. Само повтарям първото си предложение. Изберете: в брой, на процент или съдружник?

Очите му отново грееха весело:

— И някога ще ми благодарите… Че насила съм ви направил добро.

В тоя миг, съвсем неочаквано, доктор Бор се хвърли отгоре му, стисна го за врата.

— Ще ви убия! — изхриптя той, побеснял от гняв. — Ако не кажете веднага къде е Алиса, ще ви убия!

А беше як, сякаш цял живот не бе боравил с микроскопи и пипети, ами с ковашки чук.

Франсоа Риго видя как телохранителят му насочи пистолета си към учения, готов за стрелба.

И извика прегракнал:

— Не! Не позволявам!

После, все така, едва процеждащ думите си през полузадушеното гърло, довърши:

— Ако… ме удушите… Няма да я видите…

Доктор Бор отпусна стоманените си пръсти. Тия думи бяха успели да се промъкнат в замъгленото му от гнева съзнание. Вярно, Алиса се намираше в техни ръце. Можеха да правят с нея каквото си щат. В техни ръце беше и той. По-безпомощен пленник от нея.

Франсоа Риго оправи дрехата си.

— Изглежда — рече той — ще се разберем. Все пак аз ви предлагам изгодна сделка. Размислете пак! Имаме още време. До довечера. Щом решите, щом много ви домъчнее за дъщерята, обадете ми се!