Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 50

Риго се отпусна в креслото, а пилотът задвижи витлата. Изтласканата назад въздушна струя обрули росните капки от тревите, колесарят се задруса по неравностите на приспособената писта, с пресипнал рев машината набра скорост и се отлепи от земята, започна да набира височина.

Риго направи знак да се задържат на стотина метра. От тая височина се надяваше да оглежда добре саваната под себе си. Не би пропуснал такава цел като самолет или лендровер.

После погледна часовника.

И след като изминаха петнадесетте минути, посочи върху картата окръжността, по която трябваше да мине курсът им.

Слънцето подскочи над мъгливия хоризонт, зачервено като портокал. Лъчите му близнаха далечните върхари на джунглата и те грейнаха като пламък, все едно горски пожар.

А самолетът се носеше по определената полуокръжност без отклонения. Милионерът беше вперил поглед надолу, дебнещ да не пропусне нещо.

А какви бяха тия трупове на животни из степта? Толкова трупове, че лешоядите, както изглежда, не смогваха да ги окълват. Обикновено те се струпват по дузини на едно място, а сега се виждаха единични птици.

За такъв мор бе слушал само при голяма суша, от ония, които все по-често спохождат областта. А сега нямаше суша.

Тогава…

Тогава видя останките на самолета и колата до самотния баобаб, Когато даваше знак на летеца да закръжи наоколо, зърна и размахваната риза от дървото сред храсталака.

Машината се спусна ниско и Риго видя носорога, който с пословичната си упоритост продължаваше да обикаля отдолу, решен да не прекъсва твърдоглавата си обсада. Видя и учения, сврян в бодливата корона на дървото.

Пилотът взе решението преди него. Устреми се в бръснещ полет нататък и профуча над слисаното дебелокожо. Не очаквало заплаха от небето, то подскочи настрана като гумена играчка.

При второто прелитане над гърба му носорогът не издържа, не бяха толкова здрави нервите му. Опроверга поговорката, че „има нерви на носорог“. Обърна се и хукна презглава да се спасява от тая непозната заплаха. Смятат го глуповат, ала и тоя път опроверга това не особено ласкаво мнение за него. Побягна напреки на посоката, по която премина въздушният враг. И скоро изчезна в далечината сред облак прах.

Самолетът се плъзна леко по тревата край храсталака и спря. Доктор Бор не изчака покана. Свлече се, изподран, бледен, преуморен, но жив и здрав и се отправи към спасителите си. Качи се в кабината и след като стисна сърдечно ръка на Франсоа Риго, не успя да сдържи въпроса си:

— Някаква вест от дъщеря ми?

Милионерът отвърна двусмислено:

— От нея — не!

Клетият баща се сви върху седалката с обронена глава. Така беше очаквал. Предчувствието му не го бе излъгало. Станало бе нещо — нещо ужасно, непоправимо. И без да вдигне поглед, промълви:

— Всяко, зло, което ме е сполитало в живота, се е дължало само на мен. На някаква несъобразителност. Или самонадеяност. Не трябваше да я пускам сама… Но аз… Самостоятелност, житейски опит… И ето!