Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 49

Алиса се приготви да се брани с ритници. Щом не можеше с ръце. Затърси с поглед дърво, където поне да прикрие гърба си.

За беда тъкмо оттам се подаде нова сгърчена сянка. После още една… И още една…

Обсаждаха я.

Ултиматумът

Франсоа Риго и без това се събуждаше рано. Тая заран още преди разсъмване (а тук се съмваше към шест часа, мръкваше пак към шест), преди да е станал от леглото, чу необичайната глъчка в двора на биологичната станция.

Той си взе бързо душа, облече се и излезе на верандата. Слънцето още не бе изгряло, но небето, наръсено с бели перести облачета, вече пламтеше от огъня му, който се разгаряше зад хоризонта. Всичко наоколо беше застлано с ниска плътна мъгла, над която се виждаха само гърдите и главите на сътрудниците и прислужниците, които сякаш плуваха в езеро от бяла пяна.

Риго повика този, който се оказа най-близо до него, млад жилест негър. Попита го:

— Всъщност какво се е случило?

Сътрудникът сякаш изгази от пяната.

— Може би вие ще помогнете — рече той. — Доктор Бор още не се е завърнал.

— От снощния полет?

— Да! А и нашият приемател е излязъл от строя. Невъзможно ни е да установим връзка с него.

Милионерът не даде вид, че това му е известно отлично. Та нали тъкмо той бе възложил тая задача на Кнут Нилсен. И както изглежда, оня безмозъчен тип тоя път си бе свършил работата добре. Само изчезването на учения не влизаше в сметката му. Че нали тъкмо той му трябваше? Иначе, без него, ставаше безцелно цялото му начинание.

— Откога нямате вест от него?

Запитаният отговори най-чистосърдечно:

— Петнадесет минути след излитането докторът съобщил, че се приземява, защото видял лендровера на Алиса.

Само това, нищо повече. Каза го откровено, защото смяташе, че гостът на директора може да бъде само негов приятел.

— А сега? — запита Риго.

— Сега не можем да искаме помощ и отвън. Повредена е и радиопредавателната апаратура.

Търговецът реши бързо:

— Аз ще ви помогна! Моят самолет ще тръгне да го търси.

Преценил бе. Щом ученият е кацнал петнадесет минути след излитането, следователно трябва да се намира нейде по окръжност с радиус петнадесет минути полет. По-право половин окръжност, тъй като останалата й половина лежеше отвъд реката, където дъщерята не би могла да премине с колата си. А това облекчаваше задачата също наполовина.

Риго се обърна към телохранителя си, който по неволя се бе пригодил към ранобудството на господаря си. Добрата заплата заслужаваше тая малка жертва.

— Събуди пилота! Излитаме веднага!

Само след пет минути самолетът беше готов. И авиаторът ценеше заплатата си.

Милионерът изгази през клюмналите от обилната роса треви, за да се качи в кабината.

Изгревът се разгаряше все повече. Очертанията на перестите облаци пламваха, някаква смес от огън и злато. Мъглата почваше да се разсейва, да се надига като разкъсани къдели към небето и да разбулва скритите доскоро храсти и папрати. Но изпаренията, дъхащата отвред влага все още замрежваха и дърветата, и лианите, и полянките, придавайки им фантастичен оттенък, така че всичко изглеждаше не самата действителност, а повече — далечен примамлив мираж.