Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 48

Само хората ги нямаше. Какво бе станало с похитителите й, с „хидалго“, както го бе кръстила наум, с помагачите му? Дали бяха успели да се спасят, или ги бе смачкало слонското множество? Дали се бяха изплъзнали от връхлетялото чудовище?

А и тишината. Оказа се, че не е тъй тихо. Уплашили се бяха и побягнали по-едрите животни. Ала москитите бяха останали. Москитите — най-кръвожадните зверове на джунглата. Особено сега, когато се бе махнала обичайната им плячка. На цели облаци, с писък като безброй малки сирени, те налитаха отгоре й. И тъй като открито беше само лицето й, струпаха се връз него. Комар до комар, жило до жило. Цялата й глава пламна.

Из влажния въздух — вече не и въздух, а истинска мъгла — запърхаха облаци от нощни пеперуди. Ту един, ту друг, в замайващи зиг-заги сред тях се втурваха прилепи. Обадиха се отново щурците и цикадите, заскрибуцаха отегчително. Откъм реката заквакаха жабите — едни във високо стакато, други подобно на волски рев. Из клоните замърмориха птици.

Алиса понечи да стане. Нима щеше да лежи под брезента цяла вечност? Но с белезниците това се оказа не тъй лесно.

Най-сетне успя да се изправи. Успя да огледа по-отвисоко разнебитения лагер. Всичко бе пометено от бягащите животни и от врага им. По чудо оцелял, под листния си хангар стоеше самолетът.

Самолетът!

Но радостта, избликнала естествено в гърдите й, мигом угасна. Защо й бе нужен той, докато на китките и стояха белезниците? С вързани ръце не се пилотира.

И все пак — защо да не опита? Защо най-малкото да не намери приют в него? На по-сигурно.

Преди да направи две крачки нататък, тя дочу хъркащите звуци на крокодилите, които отново се бяха подали над водата, а може би вече изпълзели и на брега, приготвили се отрано да дебнат плячката, която призори щеше да дойде на водопой.

Засега те не бяха опасни, намираха се надалеч.

Но това, виж, това заслужаваше! Тоя зловещ кикот. За нея добре познат. Ясно, хиените се навъртаха около жертвите на тиранозавъра, осеяли пътя му.

За Алиса като биолог не съществуваха добри и лоши животни, благородни и коварни, вредни и полезни. За нея хиената имаше еднакво право на съществуване както слонът, както китовете, както и човекът. Природата я бе създала, като й бе отредила съответната служба в своя целесъобразно сглобен организъм — едни от най-дейните санитари.

Тя съзнаваше какво значи това. И въпреки всичко никога не успя да се отърве от противното чувство, когато чуеше демоничния й вой, адските й стенания, прекъсвани от истеричното й кискане. А сега, сама в гората, безоръжна, безпомощна, с вързани ръце — сега тя представляваше напълно беззащитна плячка, по-беззащитна от току-що родената антилопа.

Ето и първата, която изскочи изпод близкия храст и заситни към нея с присъщата си походка, със смъкната задница. Видя изгърбеното й тяло и дебелата шия, украсена с рядка грива, подобна на метла. И едрата й глава, и дългите й уши, и заплашително просветващите зеници, и грозната й, сякаш винаги озъбена тъпа муцуна. И то какви зъби! Лъвските са къде-къде по-малки, по-слаби от нейните. Зъби, способни да прегризят с едно стисване бедрената кост на бивол.