Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 46

Той премисли малко, после рече:

— Вижте какво, мис Бор! Вие не ги разбирате тия работи. Вие, дето сте израсли на топло. В сигурен дом, в сигурно общество, с осигурено бъдеще.

И понеже тя не отговори, в изблик на откровеност додаде:

— Представяте ли си какво значи един бездомен сирак. Захвърлен в големия град. Гладен, гол, бос…

Нощта, тайнствена и заплашителна, предразполагаше:

— Всяка коричка хляб, измъкната от кофа за смет, си длъжен да защищаваш с ритници, със зъби и нокти от другите гаменчета. Откак се помня, все гонен. Гонен от полицаи, гонен от тия като мен…

— Като ви гледа човек — учуди се искрено Алиса. — Не би повярвал. Тъй фин и изискан.

— Това е от кръвта. На прадеди хидалговци. И желание да станеш друг…

Не спря дотук, трябваше да се изкаже. И да се изплаче, и да унижи, и да огорчи тая разглезена буржоазка.

— Няма друг път, няма друг избор. На такива никой не възлага работа, такива никой не допуска нито в завода, нито в дома си. Туй, дето го величаете като „честен труд“, е недостижимо за нас. Остава ни само това: или просяк, или крадец. За просяк не съм, имам чувство за достойнство.

Тя си го представи начаса. Наистина имаше такова чувство за своеобразно достойнство. Дори в излишък. Би могъл прекрасно да играе роля в някой филм на амбициозен конквистадор. А той — взел, че се родил съвсем не навреме.

Гомеш продължи:

— Кражбата не е само успехи. И лек живот след това. Има и провали. И при нея съществува конкуренция. Конкуренти ме предадоха. И попаднах в затвора. Там вече се специализирах в професията. Дотогава съм бил дилетант. Излязох професионалист. Затворът е нещо като институт за усъвършенствуване. Дава възможност да придобиеш много полезни знания, да се свържеш с много хора, къде-къде по-опитни от теб, да подготвите заедно бъдещите си планове. След като излезете, разбира се…

Той млъкна внезапно. Трепна и Алиса.

В гората изведнъж бе настанала суматоха. Не би могъл да я предизвика ни лъв, ни пантера, ни слон „кали“. Разкрякаха се птици, развикаха се маймуни и лемури, затопуркаха по земята, заблеяха, залаяха, заръмжаха безброй твари. Заприбягваха отделни по-пъргави и по-страхливи газели и антилопи. Запращяха храсти и разкъсвани врежове на лиани от по-едрите обитатели. Профуча носорог с малкото си и помете палатката на пленницата. По-право събори я и платнището я омота като мумия. Алиса едва успя да измъкне главата си, та да диша. Измъкна я, за да види преминалата с едри скокове пантера.

После отново зашумяха разкъсваните лиани и мачканите клони. На полянката излезе стадо слонове, бягащи и тръбещи през хоботи ревовете си на необичайна уплаха.

Девойката не бе виждала толкова впаничени животни, хукнали в такъв ужас и безпорядък. Пърхаха на всички посоки разхвърчали се птици, по клоните и по земята притичваха маймуни: павиани, колобуси, шимпанзета — едни сами, други помъкнали малките си, трети понесли ги на гръб или увиснали по гърдите им.

Внезапно нечуван рев заглуши досегашната врява. И то какъв рев! Като параходна сирена, задавена от избликващата от парния котел клокочеща вряла вода.