Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 44

Така зърна и човека. Дали го сбърка с някоя от мъчителките си, или чисто и просто намери кому да излее яда си? Без да се колебае повече, той се втурна към него.

Патрик Бор хукна да се спасява.

А къде другаде — само в храсталака. Не му остана време да съжали за тоя избор. Вече беше нагазил вътре. Отвред го дърпаха, дращеха, късаха дрехите му безброй шипове. Уж различни растения: тамаринди, мимози, сикомори, акации, палми дум, а в действителност — само бодли. Повече бодли, отколкото листа. И хапливи твари: кърлежи и мравки, същински огнен дъжд.

В някакъв жесток хумор си припомни, че наричат тия гъсталаци „почакай малко“. Храсти като намотани кълбета от бодлив тел, пръснати сред поляни от червена пръст и пясък с едри туфи слонова трева.

Зад гърба му преследвачът пухтеше като локомотив и сякаш не усещаше шиповете. Ей затуй му е нужна тая дебела кожа.

Как свари да достигне дървото — доктор Бор не помнеше. Ала когато посегна да се хване за първия клон, усети как носорогът го подбра отдолу с муцуна.

Никой не би издържал повече. В следната секунда чудноватият ездач се видя проснат по гръб на земята.

Вцепени се — друго не му оставаше.

Носорогът се обърна тромаво, като танк, изфуча победоносно, после се врътна и в равен тръс пое да си отива, вирнал триумфално опашка.

Човекът не устоя докрай, а скочи и се метна към дървото.

Усетил, че жертвата му е оживяла, дебелокожият се обърна и хукна към него.

За щастие акацията беше наблизо.

Ученият се подхвърли като акробат и в следния миг се видя на върха й. Прегърна го, прилепна към стъблото задъхан. После разгледа отгоре неприятеля си. Навярно най-лошо скроеното животно в саваната — едно цилиндрично тяло върху четири кютюка, облечено в чужда, ушита съвсем не по мярката му кожа. Само тромавост и избухливост, но колко опасен беше тоя тромавец! Дори лъвът му прави път.

А дали впрочем е тъй опасен? Иначе как да си обясним любимата игра на масайските деца, при която едно издебва спящия холерик и слага камък на гърба му, а друго отива да го вземе?

Носорогът пръхтеше отдолу, вирнал двата си рога — гибелните рога, заради които тоя безвреден тревоядец ще изчезне скоро, изтребен от бракониери. Кой ли го е създал така, като пуснал пръв мълвата за чудодейните свойства на рогата му? Че пазели от отрова, че давали мъжка сила, че подмладявали…

Поуспокоени, няколко биволски птици кацнаха на гърба му, заподскачаха напред-назад.

В туй време носорогът подтичваше наоколо, но все не се отказваше, все се връщаше под дървото, продължаваше обсадата.

В плен

Алиса Бор лежеше в палатката с обезсилени от белезниците ръце. Изтощена и отчаяна. Вече никакъв опит за бягство нямаше изгледи за успех. С вързани ръце не се отвлича самолет, не се прекосява и пеша нощната джунгла. При това пазачите й вече нямаше да се отпуснат, следяха я зорко. Пред входа седеше Антонио Гомеш. Все буден. Ставаше, размърдваше се няколко крачки, пак сядаше. От другата палатка достигаше тихият разговор на останалите похитители.