Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 130

— Господи, тя беше страхотен звяр. Дойде да ми донесе от онази „Храна на колела“ и се нахвърли върху мен. Обясних й, че вече не ставам за онази работа, но тя не щеше и да чуе. Каза ми, че можела да накара всеки да… нали разбираш, да го направи. Затова реших, че нямам какво да загубя, ако опитам. И след секунда тя е там долу върху малкия Еди и май успява да направи нещо. И тъкмо когато ми се стори, че работата ще стане, тя се тръшна и умря. Предполагам, че е получила инфаркт заради усиления труд. Опитах се да я съживя, но си беше съвсем мъртва. Толкова се ядосах, че я застрелях.

— Трябва да опиташ да си овладяваш емоциите — казах му.

— Да, не си първата, която ми го казва.

— Никъде нямаше кръв. Нито дупки от куршуми.

— На какво ти приличам, а? На шибан аматьор? — Лицето на Дечуч се сгърчи, а по бузата му се търкулна сълза. — Наистина съм депресиран — промълви той.

— Обзалагам се, че знам нещо, което ще те развесели.

Той ме погледна недоверчиво.

— Нали знаеш за сърцето на Луи Ди? — попитах.

— Да.

— Е, това не беше неговото сърце.

— Шегуваш ли се?

— Кълна се в Господ.

— Чие беше сърцето?

— Свинско. Купих го от една месарница.

Дечуч се ухили.

— Значи са погребали Луи Ди със свинско сърце?

Кимнах в потвърждение.

Еди се засмя.

— А къде е истинското сърце на Луи Ди?

— Едно куче го изяде.

Дечуч избухна в смях. Смя се весело дълго време, но после се закашля. Когато се овладя и спря да се смее и да кашля, погледна надолу.

— Господи, имам ерекция.

Мъжете получават ерекция в най-странни моменти.

— Погледни само — възкликна той. — Виж! Красива работа. Твърд е като скала.

Погледнах. Наистина прилична ерекция.

— Кой би си помислил? — поклатих глава. — Иди, че разбери.

Дечуч се усмихна доволно.

— Май все пак не съм чак толкова стар.

Еди отиваше в затвора. Не виждаше. Не чуваше. Не можеше да се изпикае за по-малко от петнадесет минути. Но имаше ерекция и всички други проблеми му се струваха незначителни. В следващия си живот искам да бъда мъж. Те имат ясно определени приоритети. Животът им е толкова прост.

Вратата на хладилника на Еди привлече вниманието ми.

— Случайно да си взимал телешки бут от фризера на Дуги?

— Да. Отначало си помислих, че е сърцето. Беше увит в найлон, а в кухнята беше тъмно. Но после осъзнах, че пакетът е прекалено голям. Огледах го отблизо и видях, че е бут. Реших, че Дуги няма да усети липсата му, а аз обичам телешко. Но след това не намерих време да го сготвя.

— Неприятно ми е, че трябва да заговоря за това — казах му. — Но наистина трябва да ми позволиш да те заведа в съда.

— Не мога да го направя — отвърна Еди. — Помисли. Как ще изглежда, а? Еди Дечуч заловен от някакво си момиче.

— Такива неща се случват непрекъснато.

— Не и в моята професия. Никога няма да преживея такъв срам. Всички ще ми се подиграват. Аз съм мъж. Трябва да ме залови някой корав тип като Рейнджъра.

— Не и Рейнджъра. Не е на разположение. Не се чувства добре.

— Да, ама пък аз го искам. Искам Рейнджъра. Няма да дойда, ако не ме прибере Рейнджъра.

— Харесвах те повече, преди да получиш ерекция.