Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 128

— Добре — кимнах. — Разчитам на теб.

В десет часа ми звънна майка ми.

— Къде е баба ти? — поинтересува се тя. — И защо не си с нея?

— Трябваше да се прибере с приятели.

— Какви приятели? Отново ли я загуби? По дяволите!

— Ще ти звънна след малко.

Затворих и в същия миг телефонът звънна отново. Беше баба.

— Пипнах го! — извика тя.

— Кого?

— Еди Дечуч. Внезапно в погребалното бюро ми дойде гениална идея и се сетих къде може да е Чучи тази вечер.

— Къде?

— Да си вземе чека за пенсията. Всички в Бърг си получаваме пенсиите в един и същи ден. А вчера Еди бе зает с разсипването на кадилака си. Затова си помислих, че ще изчака да се стъмни и ще мине да си прибере чека. И, разбира се, той точно така постъпи.

— И къде е сега?

— Е, това е проблемът. Влезе в къщата си, за да си вземе пощата, а ние се опитахме да го арестуваме. Той обаче извади пищов и ние се уплашихме и побягнахме. Обаче Откаченяка не тичаше достатъчно бързо и сега е заложник на Еди.

Фраснах глава в кухненския плот. Стори ми се, че ще се почувствам по-добре, ако продължа да го правя. Бам, бам, бам, с глава в плота.

— Обадихте ли се на полицията? — попитах.

— Решихме, че това не е добра идея, тъй като Откаченяка имаше някои забранени вещества в себе си. Дуги спомена нещо за някакъв пакет в обувката на Откаченяка.

Страхотно!

— След секунда съм при вас — казах. — Не правете нищо, докато не дойда!

Грабнах си чантата, изтичах по коридора и надолу по стълбите, профучах през външната врата и се метнах на мотора. Заковах на алеята на Анджела Маргучи и се огледах наоколо. Забелязах баба и Дуги, скрити зад една кола на отсрещната страна на улицата. Бяха издокарани в суперкостюми, а около вратовете им бяха завързани големи кърпи за баня, които трябваше да изглеждат като пелерини.

— Идеята с кърпите е страхотна — отбелязах.

— Ние се борим с престъпността — обясни ми баба.

— Още ли са вътре? — попитах.

— Да. Говорих с Дечуч по мобифона на Дуги — отговори баба. — Каза, че ще освободи Откаченяка само ако му осигурим хеликоптер, а после самолет на летището в Нюарк, който да го отведе в Южна Америка. Стори ми се, че е пийнал здраво.

Набрах номера му.

— Искам да поговоря с теб — казах на Еди.

— Никога. Не и преди да си получа хеликоптера.

— Няма да получиш хеликоптер със заложник като Откаченяка. На никого не му пука дали ще го застреляш или не. Ако го пуснеш, аз ще вляза и ще заема мястото му. Аз съм по-подходящ заложник за хеликоптер.

— Добре — съгласи се Дечуч. — Има логика.

Да бе! Като че ли въобще нещо в цялата история звучеше логично.

Откаченяка излезе от къщата, облечен в суперкостюма си и с кърпа на врата. Дечуч държеше пистолет до главата му. Качих се на терасата.

— Ужасно ме е срам — каза Откаченяка. — Имам предвид, как изглежда един супергерой, отвлечен от немощен старец? — запита той и погледна Дечуч. — Нищо лично, човече.

— Заведи баба у дома — наредих на Откаченяка. — Майка ми се тревожи за нея.

— Искаш да кажеш веднага?

— Да. Веднага.

Баба още беше на отсрещната страна на улицата. Не исках да крещя, затова й звъннах по мобифона.