Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 120

Двамата с Вини се хвърлихме след него нагоре по стълбите, като се блъскахме в тъмното. Стигнахме догоре и вдясно от себе си видях проблясване на оръжие. Бам! Дечуч стреляше по нас. Изпищях, проснах се на земята и затърсих прикритие.

— Агенти по съдебни гаранции! — изкрещя Вини. — Пусни оръжието, Дечуч, тъпо дърто копеле!

Еди отговори с нов изстрел. Чух нещо да пада и Вини да проклина ожесточено. После и той започна да стреля.

Седях свита зад канапето с ръце на главата. Вини и Дечуч стреляха сляпо в тъмнината. Вини имаше глок с четиринадесет патрона. Не знам с какво бе въоръжен Дечуч, но имах чувството, че чувам автоматична стрелба. Настъпи кратко затишие. Пълнителят на Вини изтрака на пода и в пистолета бе вкаран нов. Или поне си помислих, че Вини зарежда. Не можех да видя нищо, тъй като още се криех зад канапето.

Тишината бе по-оглушителна и от стрелбата. Подадох глава иззад канапето и надникнах навън предпазливо.

— Хей?

— Загубих Дечуч — прошепна ми Вини.

— Може да си го убил.

— Чакай малко. Какъв е този шум? Автоматичната врата на гаража се отваряше.

— Мамка му! — изрева Вини, втурна се към стълбите, подхлъзна се на първото стъпало и се сгромоляса на площадката.

Скочи бързо на крака, отвори предната врата и се прицели. Чух свирене на гуми, после Вини затръшна вратата.

— По дяволите! Мамка му! Да му го начукам! — изкрещя Вини и се понесе към мен. — Не мога да повярвам, че оня дъртак избяга! Измъкна се тихичко покрай мен, докато зареждах. Мамка му! Мамка му! Да му го начукам!

Псувните бяха изречени с такъв бяс, че се уплаших да не би някоя вена в мозъка на Вини да се спука.

Той запали лампата и се огледахме. Лампите бяха разбити, стените — целите в кратери, дамаската беше разкъсана от куршумите.

— Боже Господи — изстена Вини. — Прилича на бойно поле.

В далечината завиха сирени. Полиция.

— Изчезвам оттук — заяви Вини.

— Не знам дали е добра идея да бягаш от полицията.

— Не бягам от полицията — отвърна Вини, като взимаше по две стъпала наведнъж. — Бягам от Въртележката. Мисля, че ще е разумно да запазим тази случка за себе си.

Не можех да отрека логиката му.

Префучахме през най-тъмната част на двора и през имота зад къщата на Въртележката. Из квартала светнаха лампи и залаяха кучета. А ние с Вини дишахме тежко и лъкатушехме през храстите. Видяхме колата на един двор разстояние, излязохме от сенките и тръгнахме бавно. Суматохата беше пред дома на Въртележката.

— Затова никога не трябва да паркираш пред къщата, в която ще проникнеш — рече дълбокомислено Вини.

Това определено бе нещо, което трябваше да запомня.

Влязохме в колата. Вини спокойно завъртя ключа и потеглихме като двама почтени и отговорни граждани. Завихме зад ъгъла и Вини погледна надолу.

— Господи — изохка той. — Надървил съм се.

През завесите в спалнята ми проникваше слънчева светлина. Тъкмо размишлявах дали да стана, когато някой потропа на вратата. Нужна ми беше около минута да си намеря дрехите, а междувременно чукането се замени с крясъци.