Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 121

— Хей, Стеф, там ли си? Ние сме. Дуги и Откаченяка.

Отворих вратата бързо. Двамата ми заприличаха на Боб — с доволни физиономии и изпълнени с безсмислена енергия.

— Донесохме ти понички — каза Дуги и ми подаде голям бял плик. — И искаме да ти разкажем нещо.

— Да — потвърди Откаченяка. — Само почакай да чуеш това. Направо е жестоко. Ние с Дуги си говорихме дълго и накрая се усетихме какво е станало със сърцето.

Оставих плика с понички на плота в кухнята и тримата си взехме по една.

— Кучето е виновно — започна Откаченяка. — Кучето на госпожа Белски. Споти изяде сърцето на Луи Ди.

Замръзнах с поничката пред устата ми.

— Нали разбираш, Дечуч се споразумял с Дъгстър да занесе сърцето в Ричмънд — продължи Откаченяка. — Но Дечуч не казал на Дуги нищо друго, освен че трябва да занесе хладилната чанта на госпожа Ди. И така, Дуги сложил хладилната чанта на предната седалка на батмобила и решил да тръгне за Ричмънд рано сутринта. Единственият проблем беше, че аз и съквартирантът ми Хюи решихме към полунощ, че ни се яде сладолед от „Бен и Джери“ и взехме назаем батмобила. А тъй като той има само две места, оставих хладилната чанта на задната тераса.

Дуги се хилеше неудържимо.

— Страхотна работа.

— Та ние с Хюи върнахме колата адски рано сутринта, защото Хюи трябваше да отиде на работа в склада. Оставих го там, а когато паркирах колата в двора на Дуги, хладилната чанта беше катурната, а Споти дъвчеше нещо. Не му обърнах внимание, защото той винаги рови из боклука и яде нещо. Затова върнах хладилната чанта в колата и се прибрах да погледам сутрешните предавания по телевизията. Тази Кати Курик е ужасно сладка.

— А после аз занесох празната хладилна чанта в Ричмънд — довърши Дуги.

— Споти е изял сърцето на Луи Ди — възкликнах.

— Точно така — потвърди Откаченяка, после довърши поничката си и избърса ръце в ризата си. — Е, ние ще тръгваме. Имаме да вършим доста работа.

— Благодаря за поничките.

— Ей, но проблемо.

Останах в кухнята десет минути, като се опитвах да преработя новата информация и се чудех дали въобще означаваше нещо в световен мащаб. Така ли се получава, когато човек прецака непоправимо кармата си? Някакво си псе изяжда сърцето му? Не стигнах до никакъв извод, затова реших да взема душ и да видя дали това ще ми помогне.

Заключих вратата и се завлякох в банята. Стигнах до всекидневната, когато на вратата отново се почука. Преди да се добера до нея обаче, тя бе отворена с такава сила, че веригата изтрака безпомощно и увисна. Силният шум бе последван от псувня, която със сигурност бе излязла от устата на Морели.

— Добро утро — поздравих го и се вторачих в безполезната верига.

— Колкото и развито въображение да имам, не бих казал, че е добро — отвърна ми той.

Очите му святкаха мрачно, а устните му бяха стиснати ядно.

— Случайно да си ходила в къщата на Въртележката снощи?