Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 119

— Радвам се, че ми обясни толкова подробно. Вече се чувствам много по-добре.

— Имаш ли план? — попита Вини.

— Да. Отиваш и звъниш на вратата, за да провериш дали вътре има някой. А аз те чакам тук в ролята на подкрепление.

— Аз пък имам по-добра идея. Защо не притичаш ти и не поемеш огъня върху себе си?

— В къщата не свети — посочих му. — Мисля, че вътре няма никой.

— Може да спят.

— Или пък да са мъртви.

— Е, това би било чудесно — ухили се Вини. — Мъртъвците не могат да стрелят.

Тръгнах по тревата.

— Да видим дали отзад свети.

— Напомни ми вече да не плащам гаранциите на разни старци. Човек не може да разчита на тях. Не разсъждават нормално. Забравят да си изпият хапчетата и в следващия момент тъпчат трупове в бараките си и отвличат стари дами.

— И отзад не свети — оповестих. — А сега какво? Добър ли си във влизането с взлом?

— Имам известен опит — отговори Вини, като отиде до задната врата и натисна бравата.

Заключено. Той се обърна към мен, погледна ме и се ухили.

— Фасулска работа.

— Можеш ли да отключиш?

— Не. Но мога да си пъхна ръката през дупката, където навремето е имало стъкло.

Приближих се. Наистина едно от стъклата на вратата бе свалено.

— Предполагам, че Дечуч си е загубил ключа — каза Вини.

Да бе! Като че ли въобще някога е имал ключ. Много хитро се бе сетил да използва празната къща на Въртележката.

Вини натисна дръжката отвътре и отвори вратата.

— Време е за купон — прошепна той.

Държах в ръката си фенер, а сърцето ми биеше ускорено. Е, не препускаше, но определено бе забързало ход.

Претърсихме горния етаж набързо и решихме, че никога не е бил обитаван от Дечуч. Кухнята беше неизползвана, хладилникът — изключен и отворен. Спалните, всекидневната и трапезарията бяха в идеален ред. Всяка възглавница си беше на мястото, а на масите имаше кристални вази, които очакваха да ги напълнят с цветя. Въртележката си живееше добре.

Благодарение на капаците на прозорците и тежките завеси имахме възможност да запалим лампите долу. Мястото отговаряше напълно на описанията на баба и Мери Маги. Страната на Тарзан. Дамаски с леопардови шарки и райета на зебри, а за да се объркаш напълно — тапети с екзотични птици, които живеят само в Южна и Централна Америка.

Хладилникът беше изключен и празен, но все още студен. Гардеробите и чекмеджетата бяха празни. Гъбата в сушилника за чинии беше още влажна.

— За малко сме го изпуснали — процеди Вини. — Изчезнал е и ми се струва, че не възнамерява да се връща.

Загасихме и тъкмо се канехме да си тръгнем, когато чухме вратата на гаража да се отваря. Стояхме в обзаведената част на мазето. Между нас и гаража имаше къс коридор и няколко стъпала. Вратата към гаража беше затворена. В пролуката под нея се появи светлина.

— Ох, мамка му! — прошепна Вини.

Вратата на гаража се отвори и Дечуч застана очертан от светлината. Влезе във фоайето, запали лампата в основата на стълбите и се вторачи право в нас. И тримата застинахме неподвижно като сърни в светлината на фарове. Това продължи няколко безкрайни секунди, после Дечуч загаси лампата и побягна по стълбите. Реших, че тича към предната врата на първия етаж, но той я подмина и се втурна в кухнята. Справяше се доста добре за годините си.