Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 118

Ако изчакам до утре, ще съм една стъпка зад полицията. Оставаше само един човек, но идеята да работя с него ме накара да се облея в студена пот. Този човек беше Вини. В началото, когато отвори агенцията, Вини си вършеше черната работа сам. Но след като бизнесът му потръгна, той назначи няколко души и се настани зад бюрото. Все още залавя по някой престъпник, но това определено не е любимото му занимание. Носят се слухове, че Вини не е най-етичният агент по залавяне на обвиняеми в света.

Погледнах часовника. Трябваше да взема решение. Не исках да се мотая толкова дълго, че да ми се наложи да вадя Вини от леглото.

Поех си дълбоко дъх и набрах номера му.

— Имам информация за Дечуч — съобщих му. — Искам да я проверя, но нямам подкрепление.

— Ще се видим в офиса след половин час — каза той и затвори.

Паркирах мотора отзад до тъмносиния кадилак на Вини. Вътре светеше и задната врата бе отворена. Вини прибираше пистолет в кобура на крака си, когато влязох. Беше издокаран в задължителния черен цвят на ловците на престъпници и носеше бронежилетка. Аз, от друга страна, бях облечена в джинси, бледозелена тениска и тъмносиня риза, носена като сако. Пистолетът ми беше у дома в кутията от бисквити в кухнята. Надявах се, че Вини няма да ме попита за него. Мразех пищова. Той ми метна една бронежилетка и аз я навлякох.

— Кълна се — рече той, като ме огледа внимателно, — не мога да разбера как въобще успяваш да заловиш някого.

— Късмет — отговорих спокойно.

Дадох му адреса и го последвах към колата. Никога преди не бях излизала с Вини и усещането ми се стори доста странно. Отношенията ни винаги са били враждебни. Знаем прекалено много един за друг, за да сме приятели. А и сме наясно, че всеки би използвал тези знания безмилостно, ако се наложи. Е, всъщност не съм чак толкова безмилостна, но ме бива да заплашвам. Може би същото се отнасяше и за Вини.

Къщата на Въртележката се намираше в квартал, който вероятно бе строен през седемдесетте. Просторни терени и високи дървета. Къщите бяха големи, с гаражи за две коли и задни дворове с огради, където играеха кучета и деца. Повечето прозорци светеха. Представих си как възрастните им обитатели дремят пред телевизорите, а хлапетата седят в стаите си и си пишат домашните или сърфират из Интернет.

Вини спря срещу къщата на Въртележката.

— Сигурна ли си, че това е мястото? — попита той.

— Мери Маги каза, че веднъж била тук на купон, а описанието отговаряше на това на баба.

— О, Господи — изстена той. — Ще вляза с взлом в нечия къща само заради думите на някаква кечистка. И то не в коя да е къща, а в дома на Въртележката.

Вини подкара колата към края на улицата и паркира. Излязохме и тръгнахме към сградата. Застанахме за момент на тротоара, като оглеждахме съседните къщи и се ослушвахме за звуци, които да ни подскажат, че има хора и навън.

— На малките прозорчета долу има капаци — прошепнах на Вини. — И са затворени. Точно както баба ги описа.

— Добре — кимна Вини. — Влизаме. Ето възможностите. Объркали сме къщата и в този случай ще си имаме неприятности, задето сме изкарали акъла на някое невинно смотано семейство. Или пък сме уцелили мястото и Дечуч започва да стреля по нас.