Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 117

— Кой е собственик на къщата? — намесих се.

— Въртележката.

— Мислех, че се е преместил във Флорида.

— Да, но запази къщата. Има доста роднини тук и прекарва половин година във Флорида и половин в Трентън.

Чу се звук от разкъсване на метал и кадилакът бе отделен от влака. Наблюдавахме безмълвно как свалят покрива му. Том Бел застана до колата. След секунда се обърна към мен и ми съобщи, че е празна.

— Еди не е вътре — казах на останалите и всички преглътнахме сълзи от облекчение.

Не знаех защо. Еди Дечуч не беше чак такъв симпатяга. Но пък може би никой не е достатъчно лош, за да заслужи някакъв влак да го превърне в пица.

Обадих се на Морели, когато се прибрах у дома.

— Чу ли за Дечуч?

— Да. Том Бел ми звънна.

— Странна работа. Мисля, че Дечуч нарочно е оставил колата на релсите, за да бъде размазана.

— И Том мисли същото.

— Защо Дечуч е постъпил така?

— Защото е смахнат.

Не мислех, че Дечуч е смахнат. Искате ли да видите луд? Е, хвърлете едно око на София. Дечуч имаше физически и емоционални проблеми, а животът му се изплъзваше от контрол. Няколко неща се бяха объркали и той се бе опитал да ги оправи, но положението бе продължило да се влошава. Вече виждах как са навързани нещата. Не можех да си обясня само смъртта на Лорета Ричи и кадилака на релсите.

— Тази вечер се случи и нещо хубаво — казах. — Баба се появи и се заговори с Мери Маги. Разказа й подробно за отвличането. Описа й къщата, където я завел Дечуч. А Мери Маги рече, че описанието й напомняло за къщата на Въртележката.

— Въртележката живееше в Юинг, близо до авеню „Олдън“. Имаме досието му.

— Има логика. Виждала съм Дечуч в този район. Преди смятах, че ходи там заради Роналд, но вероятно е отивал в къщата на Въртележката. Можеш ли да ми дадеш адреса?

— Не.

— Какво искаш да кажеш с това не?

— Не искам да ходиш да се мотаеш там. Дечуч е нередовен.

— Това ми е работата.

— Не ме изкушавай да започвам разговор за работата ти.

— Нямаше нищо против работата ми, когато станахме гаджета.

— Беше различно. Тогава не знаех, че ще бъдеш майка на децата ми.

— Аз дори не знам дали искам деца.

— Господи! — изстена Морели. — Никога не споделяй това с майка ми или баба ми. Моментално ще поръчат убийството ти.

— Наистина ли няма да ми дадеш адреса?

— Не.

— Ще го намеря от друго място.

— Добре — отвърна Морели. — Но не искам да участвам в това.

— И ще кажеш на Том Бел, нали?

— Да. Остави това на полицията.

— Това е война — казах сериозно.

— Мили Боже — изохка той. — Отново война.

Глава 14

Затръшнах телефона на Морели и взех адреса от Мери Маги. Сега вече имах проблем. Нямах партньор. Беше събота вечер и Лула имаше среща. Рейнджъра би се отзовал, но не исках да му досаждам толкова скоро след като бе прострелян. А и щеше да ми се наложи да си платя. Сърцето ми се свиваше, колчем се сетех за това. Когато бях близо до него и се усещаше силното привличане между нас, го исках ужасно много. Но когато бяхме на разстояние, мисълта да спя с него ме плашеше.