Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 116

— Мислите ли, че ще успеете да разберете дали това е вашата кола, ако я огледате отблизо? — попита Том.

— Има ли някой в нея?

— Не знаем. Не можем да видим нищо. Възможно е да е празна, но просто не сме сигурни.

— Ще повърна — изхленчи Мери Маги.

Всички се мобилизираха. Вода, флакончета с амоняк, хартиени пликове. Дори не разбрах откъде се появи всичко това. Ченгетата действат адски бързо, когато са изправени пред кечистка, която се кани да драйфа.

След като Мери Маги спря да се поти и на лицето й се появи някакъв цвят, Бел я заведе по-близо до колата. Ние с Констанца ги последвахме. Не изпитвах огромно желание да оглеждам, касапницата, но и не исках да пропусна нещо.

Спряхме на около три метра от развалината. Бел се оказа прав. Локомотивът не работеше, но от него се излъчваше страхотна топлина. А и самият му размер ти внушаваше страх.

Мери Маги се вторачи в останките от колата и се залюля.

— Мисля, че това е моята кола — каза тя.

— Откъде сте толкова сигурна? — попита Бел.

— Виждам тапицерията. Чичо ми накара да облекат седалките му в синьо. И това не е обичайната тапицерия за кола.

— Нещо друго?

Мери Маги поклати глава.

— Не мисля. Няма какво да се види.

Върнахме се на предишното си място и се скупчихме един до друг. Пристигнаха няколко камиона с тежко оборудване и заработиха по кадилака. Използваха ацетиленови горелки, за да отделят кадилака от локомотива. Стъмваше се и ченгетата включиха прожектори, които осветиха сцената и й придадоха леко призрачния вид на филмова площадка.

Някой ме дръпна за ръкава. Обърнах се и видях баба Мазур, която стоеше на пръсти и се опитваше да види катастрофата по-добре. Мейбъл Притчет беше с нея.

— Виждала ли си някога подобно нещо? — вълнуваше се баба. — Чух по радиото, че влак ударил бял кадилак и помолих Мейбъл да ме докара дотук. Това колата на Еди ли е?

— Не знаем със сигурност, но смятаме, че е тя.

Запознах баба с Мери Маги.

— Приятно ми е — каза баба. — Аз съм запалена почитателка на кеча.

После погледна кадилака и добави:

— Ужасно неприятно ще е, ако Еди е вътре. Той е такъв сладур.

Поклати глава, наведе се към Мери Маги и попита:

— Знаете ли, че бях отвлечена? С торба на главата и всичко друго.

— Сигурно е било страшно — отвърна Мери Маги.

— Ами, в началото си мислех, че Чучи иска да изпробва някоя сексуална игричка. Той има проблеми с пениса, нали разбирате. Не му върши никаква работа. Само си виси отпуснато като умрял. Но после се оказа, че съм отвлечена. Не е ли страхотно? Първо се возихме някъде. После чух как влизаме в гараж, който имаше автоматична врата. А пък гаражът беше свързан с едно от онези обзаведени мазета с две спални и всекидневна с телевизор. А креслата във всекидневната бяха тапицирани с леопардова дамаска.

— Знам къщата — кимна Мери Маги. — Веднъж ходих там на купон. Долу има и малка кухня, нали? А банята е с тапети на тропически птици.

— Точно така — потвърди баба. — Шарки от джунглата. Чучи каза, че и Елвис имал стая с тапети от джунглата.

Не можех да повярвам на ушите си. Мери Маги знаеше тайното скривалище на Еди Дечуч. А сега може би вече не се нуждаех от тази информация.