Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 113

Рейнджъра застана зад мен.

— Вероятно София си е прегризала ръката — допуска той.

Набрах 911 и след десет минути патрулна кола закова пред къщата. Скоро бе последвана от втора кола и линейка.

Не можахме да си тръгнем от Ричмънд преди свечеряване. Откаченяка и Дуги бяха сложени на системи, за да ги хидратират и натъпчат с антибиотици. Ръката на Рейнджъра бе зашита и превързана. Прекарахме доста време с ченгетата. Не беше лесно да им обясним историята. Забравихме да споменем за свинското сърце, което пристигаше от Трентън. А и решихме да не замътваме водите с отвличането на баба. Корветът на Дуги бе намерен в заключения гараж на София. Щяха да го изпратят в Трентън в края на седмицата.

Рейнджъра ми даде ключовете за мерцедеса, когато излязохме от болницата.

— Не привличай много вниманието — нареди ми той. — Не е желателно полицията да разглежда колата отблизо.

Дуги и Откаченяка, облечени в нови анцузи и маратонки, седяха сгушени на задната седалка. Изглеждаха чисти и облекчени, че са вън от мазето.

Пътуването към Джърси беше спокойно. Дуги и Откаченяка заспаха веднага щом потеглихме. Рейнджъра потъна в мисли. Ако бях по-бодра, можех да използвам времето, за да премисля живота си. Вместо това обаче се съсредоточих върху пътя, като се мъчех да не заспя.

Влязох си у дома, като почти очаквах да видя Бени и Зиги вътре. Открих обаче само спокойствие. Блажена тишина. Заключих вратата и се проснах на канапето.

Събудих се след три часа и се завлякох в кухнята. Пуснах парче бисквита и зърно грозде в клетката на Рекс и му се извиних. Бях не само мръсница, която въздиша по двама мъже, но и лоша майка на хамстера.

Лампичката на телефонния ми секретар примигваше. Повечето съобщения бяха от майка ми. Имаше две от Морели и едно от булчинския магазин на Тина, в което ми съобщаваха, че роклята ми е готова. Рейнджъра също се бе обаждал, за да ми каже, че Танк е оставил мотора на паркинга ми, а и за да ме предупреди да внимавам. София и Кристина бяха там някъде навън.

Последното послание беше от Вини.

— Поздравявам те, че успя да върнеш баба си. Чух, че и Откаченяка, и Дуги също вече са си у дома. Знаеш ли кой липсва? Еди Дечуч. Помниш ли го? Той е човекът, когото исках да ми доставиш. Онзи, заради когото ще фалирам, ако не завлечеш дъртия му задник в пандиза. Той е поне на хиляда лазарника, за Бога. Сляп е. Не чува. Не може да се изпикае без чужда помощ. А ти не можеш да го хванеш. Какъв, по дяволите, е проблемът?

Мамка му! Еди Дечуч. Направо бях забравила за него. А Еди живееше все някъде. В къща с гараж, който се отваряше в мазето. А като се съдеше по броя стаи, които баба описа, очевидно къщата бе доста голяма. А такова нещо не се срещаше в Бърг. Нито пък в квартала на Роналд Дечуч. С какво още разполагах? С нищо. Кръгла нула. Нямах представа как да намеря Еди Дечуч. Честно казано, дори не исках да го открия.

Беше четири сутринта, а аз се чувствах абсолютно изтощена. Изключих телефона, дотътрих се до спалнята, пъхнах се под завивките и спах до два следобед.