Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 112

— Къде са? — отново попита Рейнджъра.

— Там, където трябва да бъдат. В ада. И ще останат там, докато ми кажат какво са направили със сърцето. Искам да знам у кого е.

— Сърцето е у Роналд Дечуч — казах. — В момента пътува насам.

София присви очи.

— Роналд Дечуч — повтори тя и се изплю на пода. — Ето какво мисля за Роналд Дечуч. Ще повярвам едва когато видя сърцето на Луи.

Очевидно София не знаеше цялата история, нито за моето участие в нея.

— Пуснете сестра ми — помоли ни Кристина. — Виждате, че не е добре.

— Имаш ли белезници в себе си? — попита ме Рейнджъра.

Зарових в чантата си и извадих белезниците.

— Закопчай ги за хладилника — каза ми той. — После потърси аптечка.

И двамата имахме опит с огнестрелните рани, затова се справихме доста бързо и добре. Намерих материали за първа помощ в банята на горния етаж, сложих стерилен компрес на ръката на Рейнджъра и я овързах с марля и бинт.

Рейнджъра натисна бравата на заключеното помещение до кухнята.

— Къде е ключът? — попита той.

— Да изгниеш в ада дано! — отвърна София с присвити змийски очи.

Рейнджъра отстъпи назад, ритна вратата и тя се отвори. Тесни стъпала водеха към мазето. Беше тъмно като в кладенец. Рейнджъра запали лампата и слязохме долу с насочени пистолети. Отзовахме се в мазе, пълно с обичайния асортимент кашони, инструменти и предмети, които бяха прекалено хубави, за да бъдат изхвърлени, но пък не вършеха никаква работа. Няколко градински столове и маси, покрити с вехти чаршафи. Единият ъгъл беше посветен на котела и бойлера. Другият — на пералнята и сушилнята. Пред третия бе издигната тухлена стена, която образуваше малка стаичка, вероятно три на три метра. Вратата беше метална и заключена с катинар.

Погледнах Рейнджъра.

— Бомбено укритие? Килер за вина?

— Адът — отвърна той, като ми махна да се отдръпна назад и изстреля два куршума, за да разбие катинара.

Отворихме вратата и отстъпихме стреснато назад заради вонята на екскременти и страх. Малката стаичка беше тъмна, но откъм далечния ъгъл ни погледнаха два чифта очи. Откаченяка и Дуги бяха сгушени един в друг.

Бяха голи и мръсни, косите им — сплъстени, а ръцете — покрити с рани. Бяха закопчани с белезници за метална маса, забита в стената. Празни шишета от вода и пликове от хляб се търкаляха по пода.

— Маце — поздрави ме Откаченяка. Краката ми омекнаха и се отпуснах на коляно. Рейнджъра ме изправи бързо.

— Не сега — скара ми се той. — Вземи чаршафите от градинските мебели.

Чуха се още няколко изстрела. Рейнджъра освобождаваше Откаченяка и Дуги от масата.

Откаченяка беше в по-добра форма от Дуги, който бе седял в стаичката по-дълго. Дуги беше отслабнал ужасно, а по ръцете му имаше белези от изгорено.

— Мислех си, че ще умра тук — каза Дуги.

Двамата с Рейнджъра се спогледахме. Ако не се бяхме намесили, най-вероятно така и щеше да стане. София нямаше да ги освободи, след като ги бе отвлякла и измъчвала.

Увихме ги в чаршафите и ги качихме горе. Влязох в кухнята, за да повикам полицията, и не можах да повярвам на очите си. От вратата на хладилника висеше чифт белезници. Вратата беше изцапана с кръв. Жените бяха изчезнали.