Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 111

— Няма да направите подобно нещо. Ще си тръгнете веднага или ще повикам полицията.

— Ако ще се почувствате по-добре от присъствието на полицията, докато претърсваме къщата, моля, повикайте ги.

Сестрите отново си размениха безмълвни погледи. Кристина нервно заусуква полата си.

— Наглостта ви не ми харесва — тихо произнесе София. — Проявявате неуважение.

Олеле! И аз можех да се лиша от езика си като нещастната мъртва съседка на София.

Рейнджъра пристъпи настрани и отвори вратата на вградения гардероб. Ръката, с която държеше пистолета си, бе спокойно отпусната надолу.

— Престанете! — извика София. — Нямате право да претърсвате къщата. Знаете ли коя съм? Осъзнавате ли, че аз съм вдовицата на Дистефано?

Рейнджъра отвори следващата врата. Малка тоалетна.

— Заповядвам ви да спрете или ще си понесете последствията — заплаши София.

Рейнджъра отвори вратата на кабинета и запали лампата, като наблюдаваше двете жени внимателно.

Последвах го и обиколих всекидневната и трапезарията, като палех лампите. После влязох в кухнята. В коридорчето до нея имаше заключена врата. Килер или мазе. Нямах желание да проверя. Нямах пистолет. А дори и да имах, не бях много добра в употребата му.

Внезапно София се спусна към мен.

— Вън оттук! — изкрещя тя, като ме хвана за китката и ме дръпна силно. — Махни се от кухнята ми!

Освободих се от хватката й. Със светкавично движение, което мога да определя само като змийско, София бръкна в едно чекмедже и извади пищов. Обърна се, прицели се и простреля Рейнджъра. После се завъртя към мен.

Без да мисля, действайки обладана от див страх, се хвърлих към нея и я проснах на пода. Пистолетът се плъзна настрани, а аз се метнах към него. Рейнджъра го стигна преди мен. Взе го спокойно и го прибра в джоба си.

Скочих на крака, без да знам какво да направя. Ръкавът на кашмиреното сако на Рейнджъра беше прогизнал от кръв.

— Да повикам ли помощ? — попитах. Той съблече сакото и огледа ръката си.

— Не е страшно — успокои ме Рейнджъра. — Донеси ми някаква кърпа.

После бръкна в джоба си и извади белезниците.

— Закопчай ги заедно.

— Не ме докосвай — извика София. — Ако ме докоснеш, ще те убия. Ще ти издера очите.

Сложих гривната на ръката на Кристина и я задърпах към София.

— Протегни си ръката — наредих на София.

— Никога! — извика тя и ме заплю.

Рейнджъра се приближи към нас.

— Протегни си ръката или ще застрелям сестра ти — каза той.

— Луи! Чуваш ли ме, Луи? — изкрещя София, като вдигна очи нагоре.

Вероятно виждаше някъде отвъд тавана на стаята.

— Виждаш ли какво става? Виждаш ли това безобразие? Исусе Христе — зави тя. — Исусе Христе!

— Къде са? — попита Рейнджъра. — Къде са двамата младежи?

— Те са мои — изсъска София. — Няма да ви ги дам. Не и преди да получа онова, което искам. Онзи кретен Дечуч нае слугата си да докара сърцето обратно в Ричмънд. Прекалено мързелив и засрамен, за да го донесе лично. И знаете ли какво ми донесе онзи малък пикльо? Празна хладилна чанта. Мислел си, че може да се отърве безнаказано. И той, и приятелят му.