Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 110

Рейнджъра звънна на Танк, който му съобщи, че Роналд излязъл от къщата си точно в осем с хладилната чанта в ръка. Танк го проследил на юг до Уайтхорс и се върнал обратно, когато се уверил, че Роналд е на път за Ричмънд.

— Е, какво мислиш за къщата? — попитах Рейнджъра.

— Мисля, че крие някаква тайна.

Излязохме от колата и отидохме до вратата. Рейнджъра звънна. След секунда вратата бе отворена от жена на около шестдесет години. Кестенявата й коса беше подстригана късо и обрамчваше удължено, тясно лице, украсено с дебели черни вежди. Жената беше облечена в черно. Черна рокля върху дребната й, жилава фигура, черна вълнена жилетка, черни обувки и чорапи. Не носеше грим и бижута, с изключение на прост сребърен кръст. Очите й бяха очертани с тъмни кръгове, сякаш не бе спала от доста време.

— Да? — попита тя безжизнено.

На тънките й безцветни устни не се появи усмивка.

— Търся Естел Кол учи — казах.

— Естел не е тук.

— Съпругът й ми каза, че ви гостува.

— Съпругът й е сгрешил.

Рейнджъра пристъпи напред, но жената блокира пътя му.

— Вие ли сте госпожа Дистефано? — попита я той.

— Аз съм Кристина Галоне. София Дистефано е моя сестра.

— Трябва да поговорим с госпожа Дистефано.

— Тя не приема посетители.

Рейнджъра я избута навътре.

— Мисля, че за нас ще направи изключение.

— Не! — извика Кристина и задърпа Рейнджъра. — Тя не е добре. Трябва да си тръгнете!

От кухнята излезе друга жена. Беше по-възрастна от Кристина, но приликата се забелязваше от пръв поглед. Носеше същата черна рокля и обувки и семпъл сребърен кръст. Беше по-висока, а късата й кестенява коса бе прошарена. Лицето й бе по-жизнено от това на сестра й, но очите й бяха странно лишени от изражение. Поглъщаха светлината навътре и не издаваха нищо. Първото ми впечатление бе, че е под влияние на силни успокоителни. Второто ми предположение бе, че е луда. Бях почти сигурна, че гледам жената със страшните очи, която бе простреляла Откаченяка.

— Какво става? — попита тя.

— Госпожа Дистефано? — каза Рейнджъра.

— Да.

— Искаме да поговорим с вас за изчезването на двама млади мъже.

Сестрите се спогледаха, а космите по тила ми настръхнаха. Вляво от мен се намираше всекидневната. Беше тъмна и отблъскваща, обзаведена с полирани махагонови маси и кресла, тапицирани с тежък брокат. Завесите бяха спуснати и не позволяваха на слънчевата светлина да проникне в стаята. Вдясно от мен се виждаше малък кабинет. Вратата беше отчасти отворена и разкриваше претрупано с боклуци бюро. И тук завесите бяха спуснати.

— Какво искате да знаете? — попита София.

— Имената им са Уолтър Дънфи и Дъглас Крупър. Искаме да знаем дали сте ги виждала.

— Не познавам нито един от двамата.

— Дъглас Крупър е нарушил съдебната си гаранция — обясни Рейнджъра. — Имаме причини да вярваме, че е в тази къща. Като агенти по залавяне на обвиняеми към гаранционното бюро на Винсънт Плъм сме упълномощени да проведем обиск.