Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 109

— На петнадесет минути сме от административния център. Компютърът ми каза, че там има универсален магазин, няколко заведения за бързо хранене и мотел. Накарах Танк да ни резервира стаи. Ще можеш да поспиш няколко часа и да се освежиш. Идеята ми е да потропаме на вратата на госпожа Ди в девет часа и да се намъкнем в къщата.

— Идеята ми допада.

Танк ни беше запазил стаи в класически двуетажен мотел. Не бяха луксозни, но не бяха и гадни. И двете стаи бяха на втория етаж. Рейнджъра отвори вратата ми, светна стаята и огледа помещението набързо. Всичко изглеждаше наред. В тъмните ъгли не се криеха опасни лунатици.

— Ще мина да те взема в осем и половина — каза Рейнджъра. — Ще закусим, а после ще отидем да поздравим дамите.

— Ще бъда готова.

Той ме придърпа към себе си и ме целуна. Бавно и страстно. Ръцете му притискаха гърба ми. Сграбчих ризата му и се залепих за него. Усетих светкавичната реакция на тялото му.

Внезапно се видях издокарана в булчинската рокля.

— Мамка му! — изругах вбесено.

— Това не е обичайната реакция, когато целувам някоя жена — каза Рейнджъра.

— Добре, ето каква е истината. Наистина искам да спя с теб, но имам онази проклета булчинска рокля…

Устните на Рейнджъра се плъзнаха към ухото ми.

— Мога да те накарам да забравиш за роклята.

— Можеш. Но това ще създаде ужасни проблеми.

— Измъчва те морална дилема.

— Да.

Той ме целуна отново. Този път леко. Отстъпи назад и устата му се изкриви в нерадостна усмивка.

— Не искам да упражнявам натиск върху теб или моралната ти дилема, но се надявам да успееш да заловиш Дечуч сама, защото ако ти помогна, ще си прибера наградата.

След тези думи Рейнджъра си тръгна. Затвори вратата след себе си и го чух да влиза в собствената си стая малко по-надолу по коридора.

Мамка му!

Проснах се на леглото напълно облечена. Лампите светеха, а очите ми бяха широко отворени. Когато сърцето ми спря да бумти ожесточено и зърната на гърдите ми се отпуснаха, станах и си напръсках лицето с вода. Навих часовника за осем. Ура, четири часа сън! Загасих лампата и се мушнах в леглото. Не можах да заспя. Прекалено много дрехи. Станах, съблякох се и останах по гащи. Легнах си, но пак не можах да заспя. Този път нямах достатъчно дрехи на себе си. Облякох си ризата, пъхнах се под завивката и незабавно се унесох.

В осем и половина, когато Рейнджъра почука на вратата ми, бях напълно готова. Бях си взела душ и бях направила всичко възможно да си оправя косата при липсата на гел. Нося адски много боклуци в чантата си, но кой би се сетил, че може да се нуждая от гел.

Рейнджъра закуси с кафе, плодове и ръжен геврек. Аз изядох едно кексче, шоколадов шейк и порция пържени картофи. А тъй като Рейнджъра черпеше, получих и подарък — малката кукличка от детското меню.

В Ричмънд бе доста по-топло от Джърси. Някои от дърветата и ранните азалии цъфтяха. Небето беше ясно и се мъчеше да придобие идеален син цвят. Чудесен ден за тормозене на възрастни дами.

Движението по главните улици бе доста натоварено, но когато влязохме в квартала на Луи Ди, се стопи напълно. Училищните автобуси бяха взели хлапетата, а възрастните обитатели бяха потеглили към курсовете си по йога, магазините, тенис клубовете или службите си. Кварталът имаше делови вид тази сутрин. С изключение на къщата на Луи Ди, която изглеждаше както в три през нощта. Тъмна и притихнала.