Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 108

— Не се тревожи. Ще накарам Танк да се грижи за него, докато се върнем.

— Ще има нужда от ключовете.

Рейнджъра ме погледна, сякаш бях пълен идиот.

— Да бе! — плеснах се по челото. — Какви ги дрънкам?

Танк не се нуждаеше от ключ. Той беше един от разбойниците на Рейнджъра, а те имаха по-сръчни пръсти и от Зиги.

Напуснахме Бърг и потеглихме на юг. След няколко минути заваля, отначало леко, после все по-силно. Мерцедесът свистеше тихо по пътя. Нощта ни обгърна нежно. Само лампичките по таблото разсейваха тъмнината.

Всички удобства на майчина утроба, съчетани с технологията на пилотска кабина в реактивен самолет. Рейнджъра натисна копчето на уредбата и колата се изпълни с класическа музика. Симфония. Не беше „Годсмак“, но все пак музиката беше приятна.

По мои изчисления пътуването щеше да ни отнеме около пет часа. Рейнджъра не беше от хората, с които можеш да водиш безсмислени разговори. Държеше мислите и живота си за себе си. Затова се облегнах назад и затворих очи.

— Ако се измориш и искаш да те сменя, само ми кажи.

Отпуснах се удобно и се замислих за Рейнджъра. Когато се запознахме, беше мускулест и нахакан тип от улицата. Говореше с маниера и ходеше с походката, типична за испанската част на гетото, облечен в анцуг и черно яке. А сега внезапно бе издокаран в кашмир, слушаше класическа музика и се изразяваше като възпитаник на Харвард.

— Случайно да имаш брат близнак? — попитах.

— Не — меко отговори той. — Съвсем самичък съм.

Глава 13

Събудих се, когато колата спря. Вече не валеше, но беше много тъмно. Погледнах дигиталния часовник на таблото. Почти три. Рейнджъра разглеждаше голямата къща в колониален стил на отсрещната страна на улицата.

— Това къщата на Луи Ди ли е? — попитах. Рейнджъра кимна.

Беше просторна сграда, издигната върху малък парцел. Къщите наоколо бяха подобни. Всичките бяха сравнително нови. Нямаше високи дървета, нито храсти. След двадесет години кварталът щеше да е чудесен. В момента обаче изглеждаше прекалено нов и гол. В дома на Луи Ди не светеше. До тротоара нямаше паркирани коли. В този квартал държаха колите си в гаражите или на частните алеи.

— Остани тук — нареди ми Рейнджъра. — Трябва да се поогледам наоколо.

Проследих с поглед как пресича улицата и изчезва в сенките. Открехнах прозореца и наострих уши, за да чуя нещо, но не успях. Рейнджъра е бил в специалните части в миналото и не беше загубил уменията си. Движи се като голяма смъртоносна котка. Аз, от друга страна, се движа като хипопотам. Предполагам, че точно заради това бях оставена в колата.

Рейнджъра се появи откъм задната част на къщата и се върна в мерцедеса. Седна зад волана и завъртя ключа.

— Здравата са се залостили вътре — съобщи ми той. — Алармата е включена, а завесите на прозорците са спуснати. Няма какво да се види. Ако знаех нещо повече за къщата и навиците на обитателите й, щях да вляза и да се огледам. Но нямам желание да го правя сега, тъй като не знам колко души има вътре.

Той подкара надолу по улицата.