Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 53

— Разбирам — каза Майер.

— И какво трябва да направя, когато видя инвестицията си заплашена от една красива жена? Правя това, което ми подсказва здравият разум. Седя и изчаквам. Нима ще имам глупостта да затворя магазина само защото в склада е имало малък пожар? — Госпожа Фелпс приятно се усмихна. — За шест месеца всичко щеше да приключи. Всичко щеше да се върне на мястото си.

— Ани Бун знаеше ли, че тази връзка ви е известна?

— Не.

— А съпругът ви знаеше ли?

— Не. И сега не знае. Ще съм ви благодарна, ако не му кажете. За една съпруга не е добре да изглежда прекалено интелигентна. — Госпожа Фелпс отново се усмихна. — Издавам ви търговска тайна, детектив Майер. Жена ви едва ли би ми благодарила.

— Тя не се нуждае от намеци къде да инвестира-усмихна се Майер. — Вече е вложила всичко, което има.

— Сега ще му кажете ли, че тази връзка ви е известна?

— Да.

— По-добре недейте. Не вярвам да ви бъде от особена полза. Той не е убиецът.

— Тогава кой е убиецът? — попита Майер.

— Не знам — каза госпожа Фелпс и отново се усмихна. — Нали нямате нищо против да кажа нещо жестоко?

— Нямам — рече Майер.

Госпожа Фелпс продължаваше да се усмихва.

— И хич не ми пука.

— За какво не ти пука, мила? — попита Франклин Фелпс откъм вратата.

— Не ми пука дали ще покажеш нашите кучета-отговори тя, пренагласяйки рефлексите си почти мигновено към новата ситуация.

Фелпс се усмихна на детективите.

— Имаме три ловджийски кученца. Аз се гордея с тях, а Марна не обича да ги показваме. Детектив Майер, прощавайте, че не ви познах.

— Добър ден, господин Фелпс — стана Майер с протегната ръка. — Това е партньорът ми, Бърт Клинг.

— Приятно ми е, детектив Клинг — каза Фелпс и стисна ръката му. Беше висок мъж с побеляваща коса, облечен със синя хавлия, препасана с колан на кръста. Не беше впечатлил Майер при първата им среща, но неизменно започваш да гледаш на човек различно, когато разбереш, че е имал връзка с червенокоса красавица, десетина години по-млада от него. Фелпс имаше издаващ сила прав нос и пронизващи сиви очи. Устните му говореха за чувственост и силен характер. Челюстта му ставаше за укрепване на железопътни траверси.

— Съжалявам, че ви измъкнахме от душа, господин Фелпс — каза Майер, — но бихме искали да ви зададем още няколко въпроса.

— Държах се малко глупашки при първата ни среща — рече Фелпс.

— Е… — отказа Майер да се ангажира с мнение.

— Не трябваше да се вайкам чак толкова за стоката си. Наистина не трябваше.

— Е, все пак ставаше дума за доста пари — каза Майер.

— Прав сте, но след като говорих с брокера си, разбрах, че застраховката покрива всички загуби.

— Разбирам — каза Майер с равен глас.

— Исках да кажа всичко това — продължи Фелпс, — за да не останете с впечатлението, че съм простак.

— Никога не съм оставал с такова впечатление-излъга Майер. — Може ли да поговорим, господин Фелпс?