Читать «Изборът на убиеца» онлайн

Магазинът за спиртни напитки вонеше.

Целият под бе покрит с парчета стъкло, като накъсаните акорди на джазов оркестър. Малки и големи, дълги и къси, плоски и закръглени според това дали бяха от дъното или от шийките на бутилките. Всичко това проблясваше и хрущеше под краката и хората бяха принудени да газят до глезените в плитко езерце от натрошени стъкла. Нечия ръка бе помела рафтовете на магазина в разрушителен бяс. Осемдоларово шотландско уиски и евтино вино от по двайсет и пет цента бутилката бяха разсипани демократично по пода в пълна разруха. Вонята удряше рязко в носа още от вратата. Алкохолната смес върху дървения под бе образувала тук-таме ароматични локви, оградени от язовирни стени и диги от натрошени стъкла.

Момичето лежеше сред стъклата и течността. Лежеше по лице, с полуотворена уста. Беше червенокосо и очите му изглеждаха твърде големи за лицето, защото смъртта ги бе изцъклила. Момичето бе получило четири куршума в гърдите и кръвта му все още изтичаше и се смесваше с разлетия алкохол. Косата му беше дълга, а сега мокра и разпиляна, защото бузата му опираше в дървения под, а косата, дрехите и цялото тяло бяха напоени с алкохол.

В помещението беше трудно да се разговаря. Сред присъстващите ченгета нямаше нито едно, което да не обича от време на време да обърне по чаша. Спиртните изпарения обаче бяха твърде силни и макар вратата на магазина да бе широко разтворена и през нея да проникваше лекият юнски ветрец, те направо събаряха човек. Удряха в носа, гърлото и белите дробове и вдишването им предизвикваше за кратко време леко главозамайване.

Детектив¹ Стив Карела с облекчение излезе на улицата. Обичаше уиски и от време на време можеше да изпие по чашка от най-хубавото. Не можеше обаче да понася пияници да му дишат в лицето, а магазинът смърдеше като конгрес на пияници, които се опитват едновременно да разкажат един и същи тъп виц.