Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 43

Седеше на масата и излъчваше напрегнато мълчание, а Хариет го наблюдаваше. Единствените звуци в стаята бяха предизвикани от осемнайсетгодишния Лари, който поглъщаше храната с апетита на вълк.

— Добре — каза най-сетне Хариет. — Казвай какво има.

— Обичам Стив Карела — започна Бърнс. — Наистина го обичам. Обичам това момче. Когато миналата година по Коледа щяхме да го изгубим…

— Да не е направил нещо лошо? — попита Хариет.

— Нищо лошо не е направил — рече Бърнс и поклати глава. — Просто ти казвам, че го обичам. И жена му обичам. Обичам това момиче като дъщеря, кълна ти се. Един началник на полицейски участък не би трябвало да има лични предпочитания, но това момче ми е страшно симпатично. Добро момче е.

Лари Бърнс мълчеше. Лапаше с вглъбената самоотверженост на изгладнял юноша. Не много отдавна бе изпитвал ненаситно влечение не само към здравите младежки развлечения. Не бе забравил, че Стив Карела беше ранен при опит да разкрие едно престъпление, свързано с наркотици, в което бе замесен и той, Лари. Това обаче беше в миналото и се бе превърнало в част от историята на семейство Бърнс, за която вече не се говореше. Лари обаче не беше забравил. Знаеше защо любимото ченге на баща му се казваше Стив Карела. След миналата Коледа неговото собствено любимо ченге стана един полицейски лейтенант на име Питър Бърнс. Лари слушаше баща си внимателно, без да спре да поглъща храната с чисто младежко настървение.

— И аз обичам Стив — каза Хариет. — Какво се е случило?

— Днес насмалко да го убият.

— Какво?

— Точно така. На косъм се размина с четири куршума.

— Стив? Как така?

— Хоуз — лаконично отвърна Бърнс. — Котън Хоуз. Точно на мен трябваше да го натресат. От всички полицейски участъци избраха точно моя. Измъкват го от един участък, дето е школа за благородни девици, и го изпращат точно в осемдесет и седми. Точно в моя участък! С какво съм го заслужил? Какво съм сторил, че трябва на мен да изпращат човек, който чука на вратата на един убиец, за да го предупреди, че полицията му е дошла на гости?

— Това ли е направил? — попита Хариет изумена.

— Точно това направил.

— И какво?

— Убиецът открил огън. Насмалко да отнесе главата на Стив. А от лицето на Хоуз е направил бифтек. Какво да го правя? Да го изпратя да търси крадени велосипеди? Всяко ченге ми е кът. Хавиланд може и да беше отвратителен като човек, но не беше лошо ченге. Не беше лошо ченге, Хариет. Даваше воля на ръцете си и аз не одобрявах това. Обаче не беше лошо ченге. Никога не правеше тъпи грешки. Не мога да си позволя да рискувам живота на човек като Стив Карела заради тъпите грешки на един глупак като Котън Хоуз.