Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 41

— Мамка ти, мръсно копеле — каза Карела. — Добре ли си?

ДЕВЕТА ГЛАВА

Когато в някоя фирма постъпи на работа нов служител, останалите неизменно започват да го одумват, да гадаят какво представлява и в общи линии да си правят собствени изводи за него. Ако той разнообрази работния ден с някоя живописна постъпка, колегите му често продължават да го обсъждат вечерта с жените си. Дисекцията обикновено става по време на вечеря.

Полицаите все пак са обикновени служители, на заплата към градската управа. Котън Хоуз несъмнено бе обогатил работния ден с твърде живописна постъпка, така че вечерта…

— Добре, разбирам, нека си е учтив човекът — рече Майер Майер на жена си, докато режеше бифтека. — Нямам нищо против. Когато човек е учтив, вари го, печи го, той пак ще си остане учтив. Веднъж ако са ти набили в главата добрите обноски, отърваване от тях няма. Прав ли съм?

Сара Майер кимна и започна да разсипва картофеното пюре в чиниите на трите им деца. Беше трийсет и четири годишна жена с кестенява коса и очи, сини като на Майер. Около масата седяха още Алън, Сюзи и Джеф, и тримата — миниатюрни синеоки копия на родителите си.

— Учтивостта обаче — продължи да развива мисълта си Майер и постави парче бифтек в чинията на Сара — е нещо, с което трябва да се внимава. — Постави второ парче бифтек в чинията на Сюзи, после сервира и на момчетата. Себе си обслужи последен. Децата наведоха глави и сключиха ръце пред гърдите си. Майер също наведе глава и произнесе: — Благодаря ти, Боже, за насъщния. — След това взе вилицата. — Може и да е много учтиво да почукаш на една врата и да кажеш: „Извинете, господине, аз съм от полицията. Бихте ли имали любезността да отворите?“ Това може би е много учтиво в трийсети участък. Нищо чудно там лакеи да Отварят вратата на крадците. Може би в трийсети участък тъй работят.

— Да не са ранили Стив? — попита Сара.

— Не, слава Богу, не го раниха — успокои я Майер. — Но не по вина на Котън Хоуз. Което си е вярно, вярно си е — Хоуз се постара, не можем да му го отречем на човека.

— Котън е тъпо име — изказа се осемгодишният Джеф.

— Теб никой не те пита — сопна му се Майер. — На Стив за едното чудо да му отнесат глава. Извади късмет, че не е нащърбена. Сара, мила, може ли граха?

Сара му подаде граха.

— Почукал на вратата! Можеш ли да си представиш! Взел, че почукал на вратата!

— Амчи не бива ли да се чука на вратата, татко? — обади се и единайсетгодишният Алън.

— Не „амчи“, а „ами“ — поправи го Сара.

— Нали се чука? — настоя Алън.