Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 44

— А онзи, дето е стрелял, той ли е убиецът на Роджър?

— Изглежда.

— И този Хоуз почукал на вратата?

— Да! Можеш ли да си представиш? Кажи ми, за Бога, ти щеше ли да почукаш на тази врата?

— Щях да я разбия — отвърна спокойно Хариет — и след това щях да стрелям по първото нещо, което помръдне.

— Браво — каза Бърнс. — Искаш ли да започнеш работа в моя участък?

— Аз започнах работа в твоя участък в деня, в който се оженихме — каза Хариет и се усмихна.

Бърнс също се усмихна. Погледна към Лари и въздъхна.

— Сине — каза му, — знам, че се очаква гладна година, но не се озорвай. Запасили сме се с храна в мазето.

Клер Таунсенд и детектив Бърт Клинг се целуваха в гостната на нейния апартамент.

Приятно място за целувки, къде по-удобно от задната седалка на автомобил. Ралф Таунсенд, бащата на Клер, се беше прибрал в стаята си към десет и половина часа, оставяйки хола „на децата“ с надеждата, че нищо страшно или особено не може да се случи между двама души, които вече са сгодени. Тази конкретна вечер той излезе прав, защото Бърт Клинг не бе в състояние да се съсредоточи върху целувките. Въпреки интимното осветление и тихата музика от грамофона на Клинг му се говореше за Котън Хоуз.

— Чука на вратата. Ето ме и мен, най-големия юнак. А оттам излитат четири куршума. Стив за една бройка да осребри застраховката си за живот.

— Цялата вечер само за Котън Хоуз ли ще говорим?

— Опасен е — каза Клинг. — Направо е опасен. Дано не ми се случи да работя в екип с него.

— Нов човек е. Има време да се научи.

— Кога? Когато очистят всички ченгета от участъка ли? Клер, Клер, този човек е направо опасен.

— Много ми се ще ти да станеш малко по-опасен.

— Какво искаш да кажеш?

— Сам се сети.

— Ах — каза Клинг и я целуна. — Как може човек да е толкова загубен? Как може един човек с всичкия си…

— Нима в полицията не е прието да се чука на вратата?

— Прието е. Освен когато човекът зад вратата е заподозрян в убийство.

— Бил ли е заподозрян в убийство?

— Същият, дето блъсна Роджър Хавиланд във витрината.

— Ужас.

— Ти щеше ли да почукаш?

— Аз щях да кажа „Целуни ме, мили“ — каза Клер.

— Какво?

— Целуни ме, мили — повтори тя.

Той я целуна.

Единственият, който тази вечер не се оплакваше, беше самият Стив Карела. Вкъщи, в компанията на жена си Теди, той мислеше за по-важни неща. Не обичаше да пренася полицейската работа у дома. Денем беше свидетел на много неща, от които му се повдигаше. Знаеше, че ченгетата трябва да оставят мръсотията на престъпността на изтривалката пред входната врата. Теди беше мило момиче, Теди беше негова жена. Освен когато в работата му са появеше много костелив орех, нещо много трудно за разкриване, той не обсъждаше с нея проблемите на участъка. Освен това днешните събития вече бяха приключили. Беше се озовал на крачка от смъртта, но бе оживял. Освен това Хоуз може би бе получил урок. Урокът безспорно щеше да е по-убедителен, ако Карела беше убит. За жалост не бе. Хоуз трябваше да извлече необходимите поуки без нагледен пример.

Стив Карела целуна жена си. Беше приятна за целуване. Брюнетка с кафяви очи, сочни устни и налято тяло, така че му бе приятно да я целува. Стаята бе тиха и тъмна освен където светлината на уличните лампи достигаше до отворените прозорци. Стив Карела не разказа на Теди нищо за Хоуз.