Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 40

На площадката на втория етаж задминаха един старец. Старецът веднага разбра, че са ченгета. Разбра само като ги погледна. Застана на площадката и ги зяпна с любопитство, като се питаше кого ли са погнали.

На площадката на третия етаж Карела извади служебния си револвер. Хоуз го изгледа безстрастно и също извади своя, калибър 38. Чу как Карела щракна предпазителя и стори същото. В мрачния коридор откриха апартамент номер 34. Карела долепи ухо до вратата. Отвътре не долиташе никакъв звук. Той се отдръпна и опря гръб в отсрещната стена, готов да се изтласка от нея и да разбие бравата със стъпалото на левия си крак. Беше си спомнил, че Чарлс Фетерик е може би човекът, убил Роджър Хавиланд, като го бе блъснал в стъклото на една витрина. Беше си спомнил, че Роджър Хавиланд не беше дребосък и явно е била необходима доста голяма сила, за да бъде блъснат във витрината. Беше си спомнил също така, че има очарователна съпруга на име Теди и че няма намерение да я оставя вдовица. Затова именно неговият револвер бе със свален предпазител, стиснат в дясната му ръка. Затова беше заел позиция за разбиване на бравата-операция, която бе извършвал петдесет хиляди и шестдесет милиона пъти, откак бе станал полицай. Операция, която за него бе проста и банална като думите „Тук 87-и участък, детектив Карела на телефона“, които произнасяше, когато вдигнеше слушалката.

Когато Хоуз взе, че почука на вратата, Карела премига.

Когато Хоуз, без да изчака отговор на своето почукване, обяви: „Тук е полицията, Фетерик, отваряй!“, Карела онемя. Той въпреки това щеше да разбие бравата с крак, ако от вътрешността на апартамента внезапно не се бяха разнесли изстрели, ако вратата не се беше разхвърчала на трески и ако куршуми не бяха започнали да свистят край ушите му и да се забиват в стената, на която се беше облегнал, откъртвайки едри парчета мазилка. Тогава престана да мисли за каквото и да е, освен ЗАЛЕГНИ! Просна се на земята с пистолет в ръка; тогава вратата се отвори и Чарлс Фетерик, или който, по дяволите, се намираше в апартамента, се подаде от вратата и стреля още веднъж, а Хоуз го зяпна с отворена уста, при което Фетерик — или който, по дяволите, се измъкваше от апартамента, — без да каже дума, халоса Хоуз по главата с пистолета си. Хоуз инстинктивно вдигна ръка към сцепеното си слепоочие, от което бликна кръв и се стече в окото му. Тогава Фетерик — или който, по дяволите, размахваше този пистолет — фрасна още веднъж с него Хоуз и му разкървави носа и го блъсна така, че той се строполи заднишком върху Карела, който тъкмо се опитваше да се прицели така, че да не улучи високото метър и осемдесет и пет туловище на Хоуз. Хоуз рухна като чувал с картофи. Точно върху дясната ръка на Карела, та заклещи пистолета. Фетерик — или който, по дяволите, беше обут с обувки четирийсет и четвърти номер — ритна Хоуз по лицето, при което му сцепи устната, и побягна надолу по стълбите. Докато Карела успее да отмести Хоуз от себе си и да се изправи, Фетерик вече беше на улицата и вероятно бе успял да се отдалечи поне на осем преки разстояние. Карела се върна при Хоуз. Там, където допреди няколко секунди се беше намирала главата на Карела, имаше дупки от четири куршума. Хоуз лежеше на пода с лице като кайма, с бликаща отвсякъде кръв.