Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 36

— Добре, господин Клинг — каза Добърли, все още усмихнат.

— Разследваме убийство — повтори Клинг и усмивката изчезна от лицето на Добърли.

— Какво искате да знаете? — попита адвокатът.

— Какви мерки предприема, за да получи детето си?

— Какво прави сега ли?

— Да, сега.

— Госпожа Травейл отказва да даде детето. Според закона Тед, тоест господин Бун, може да го прибере насила. Предпочита обаче да не прави това. За доброто на детето. Вместо това поиска съдебно решение. Ще го получим някъде през следващата седмица. Това е всичко.

— Кога се обърнахте към съда с молба за съдебно решение?

— В деня след убийството на Ани.

— Преди това господин Бун правил ли е постъпки да прибере детето?

Добърли се поколеба.

— Правил ли е такива постъпки?

— Ами нали знаете, че от две години са разведени.

— Да.

— Аз се занимавам с правните проблеми на Тед открай време. Така че, когато решиха да се развеждат, естествено, дойдоха при мен. Опитах се да предотвратя развода, но… хората най-добре си знаят. Ани отиде в Лас Вегас.

— Продължавайте.

— Тед ми се обади около шест месеца след това. Каза, че си иска Моника.

— А вие сте му казали, че съдът дава детето на Ани, и с това приключва цялата работа, така ли?

— Не. Не се изразих точно така.

— Тогава какво му казахте?

— Казах му, че има случаи, когато съдът преразглежда решението си относно това, на кого да даде детето. Ако например майката се окаже недостйна.

— Какво ще рече това?

— Ами например, господин Клинг, ако отглежда детето в публичен дом. Или ако се докаже, че е наркоманка или алкохоличка.

— Но в случая с Ани не е имало такова нещо.

— Ами… — Добърли се поколеба.

— Какво?

— Господин Клинг, Ани винаги ми е била симпатична. Не ми се иска да казвам нещо лошо за нея. Разказвам ви всичко това само защото клиентът ми прецени, че има основания за иск да се преразгледа решението. Когато обжалвахме…

— Значи сте обжалвали решението?

— Да.

— Кога?

— Преди близо година.

— И какво стана?

Добърли сви рамене.

— Съдилищата са препълнени с искове, господин Клинг. Съдът все още не се беше произнесъл, когато Ани бе убита. Оттеглихме иска. Вече не е необходим. Сега господин Бун има безспорни законни основания да си прибере детето.

— С какво обосновахте това обжалване?

— Опитахме се да докажем, че Ани няма качества на майка. Нали разбирате, господин Клинг? Ако се бяхме опитали да се мотивираме с това, че Ани не е в състояние да облича детето добре или че живеят в беден квартал, или че има твърде много… приятели, това нямаше да ни е достатъчно, за да докажем, че няма качества на майка.

— Разбирам — каза Клинг. — С какво се мотивирахте?

Добърли тежко въздъхна.

— Ани беше безнадеждна алкохоличка.

— Бун изобщо не спомена такова нещо — рече Клинг. — Нито пък майка й. Това да не би да има някаква връзка с факта, че е работила в магазин за спиртни напитки?

— Може би. Не съм виждал Ани след развода. Когато я познавах, не беше се алкохолизирала.

— Значи се е пропила някъде между деня на развода и деня, в който сте обжалвали решението на съда, правилно ли съм разбрал?