Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 37

— Така изглежда. Да. Освен ако е била алкохолизирана още преди това и то се е пазело в тайна. Нямам представа.

— Вие нали познавате добре Бун?

— Да, доста добре.

— Е, той ми каза, че цели шест месеца след развода не е правил опити да види Ани или детето. В същото време твърди, че е обичал много и двете. Как ще обясните неговото поведение?

— Има как — каза Добърли.

— Как?

— Той се надяваше да я върне при себе си. За Ани ми е думата. Не й се обаждаше, защото мислеше, че ще им липсва, че Ани ще поиска да се върне при него, че „ще й дойде акълът в главата“, както той се изразяваше. — Добърли тъжно сви рамене. — Обаче не се получи, господин Клинг. И в крайна сметка Тед реши да приеме фактите такива, каквито са. Разбра, че всичко е приключило. Именно тогава реши да се пребори за Моника. Реши, че щом не може да си върне Ани, трябва да си прибере поне детето. Така се развиха нещата, господин Клинг.

— Разбирам. Вие познавате ли госпожа Травейл?

— Говорите за тъщата на Тед? Никога не съм я виждал. От това, което той говори за нея, прилича на лошите тъщи от вицовете.

— Тя твърди, че има много високо мнение за него.

— Наистина ли? — Добърли присви вежди. — Учудвам се.

— Защо?

— Защото, както ви казах, Тед никак не я обича. — Добърли помълча. — Нали не допускате сериозно, че той е убил Ани?

— Все още нищо не допускам — каза Клинг.

— Той не е убил това момиче, господин Клинг, повярвайте ми. Готов съм да заложа живота си. Момчето е безобидно. Ани Бун отне много щастие от живота му, а той само се опита да си възвърне част от него, като прибере дъщеря си. Колкото вие или аз ще убием някого, господин Клинг, толкова и той.

— Аз бих убил, господин Добърли — каза Клинг.

— В изпълнение на служебните си задължения, ако ви се наложи. Тед Бун обаче няма такива задължения.

— По какъв друг начин е можел да получи дъщеря си?

— Нали вече ви казах, господин Клинг, Ани беше пияница.

— Засега само вие го казвате. А и сам признахте, че не сте, я виждали след развода. Не ми се вярва един съд да ви приеме като надежден свидетел за това дали Ани Бун е била пияница.

— Тед може да ви каже — рече Добърли.

— Ако Тед Бун е извършил убийство, той може да ми каже много неща, които впоследствие да се окажат неверни.

— Тед не е престъпник. Бях адвокат на престъпници преди много години, в началото на кариерата си. Тогава имаше бум в престъпността. Бях много ангажиран. Опознах престъпниците. И вие, господин Клинг, навярно ги познавате.

— А вие, господин Добърли, навярно сте запознат с факта, че повечето убийства се извършват от хора без престъпно минало.

— Да. Но според мен Тед Бун не е способен на убийство.

— Дано сте прав. Що за момиче беше Ани?

— Хубаво, чаровно.

— И много умно?

— Средна работа според мен.

— Много съобразително?

Добърли сви рамене.

— Не бих казал.

— Можеше ли да се каже, че е изпреварила господин Бун в развитието си?

— Едва ли. И двамата израснаха, що се отнася до чувството им за отговорност. Естествено, не съм общувал много с тях. Виждах ги само от време на време. Когато Тед се нуждаеше от правни услуги. Знаете, че Ани поиска развод, а не Тед. Опитах се да запазя брака им, както винаги в такива случаи. Ани обаче настояваше. Странна работа, на пръв поглед много си подхождаха.