Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 34
Ед Макбейн
Тед, мили,
Знам какви чувства изпитваш към Моника и какво се опитваш да направиш, и предполагам, че би трябвало да те мразя, но нещо се случи и много бих искала да го споделя с теб. В края на краищата, ти може би си единственият човек, с когото винаги съм можела да разговарям като близък.
Вчера получих писмо, Тед, и то ме уплаши, та искам да разбера дали трябва да се обадя на полицията. Търсих те по телефона и на домашния ти номер, и в студиото, обаче: ми казаха, че си заминал в Кънектикът и ще се върнеш чак в понеделник. Искам да завариш писмото ми, когато се върнеш, и се надявам да ми се обадиш веднага, вкъщи или в магазина. Номерът, на магазина е 7–6200. Моля те, обади ми се.
Клинг прочете още един път писмото. Тъкмо започна да го препрочита за трети път, когато Бун се върна в стаята. Беше си сложил вратовръзка и спортно сако и имаше вид на чист американец в чисто китайска стая.
— Опитахте ли тези цигари? — попита той, като си взе една от бронзовата кутия. — Английски са.
— Опитах ги — отвърна Клинг. — Що се отнася до това писмо, господин Бун…
Бун запали и погледна часовника си.
— Разполагам с още няколко минути — каза. — Какво ви е мнението?
— Може ли да ви задам няколко въпроса?
— Разбира се.
— Защо пише „Тед, мили“, вместо да подреди нормално думите? Създава впечатлението, че е изпитвала към вас по-силни чувства от тези, за които ми бяхте говорили.
— Не бих казал — отвърна Бун. — Ани към всички се обръщаше така. Това нищо не значи.
— А какво ще рече следното: „Знам какви чувства изпитваш към Моника и знам какво се опитваш да направиш…“
— Нищо не означава.
— Какво имате предвид с това „нищо“?
— Тя знае, че обичам дъщеря си, и че… и че аз…
— Да?
— Че обичам дъщеря си, и толкоз.
— Какво означават все пак тези думи: „Знам какво се опитваш да направиш“?
— Според мен има предвид това, че се опитвах да се срещам по-често с Моника.
— Затова ли пише, че би трябвало да ви мрази?
— Какво? Така ли се изразява?
— Прочетете сам — каза Клинг и протегна писмото.
— Не, не, вярвам ви — сви Бун рамене. — Не знам какво има предвид.
— Не се ли досещате?
— Не.
— А какво ще кажете за писмото, което споменава? Знаете ли нещо за него?
— Абсолютно нищо.
— Кога заминахте за Кънектикът?
— В петък сутринта. На седми.
— В колко часа?
— Излязох от къщи към осем.
— Защо?
— Имах работа с клиент. Става дума за портретна фотография.
— И бяхте решили да работите и уикенда, така ли?
— Да.
— Кога смятахте да се върнете?
— Смятах да си бъда в студиото в понеделник сутринта.
— И успяхте ли?
— Не.
— Кога се върнахте?
— Прибрах се в града в понеделник вечерта, към единайсет часа.
— В нощта, когато Ани е била убита.
— Да.
— Позвънихте ли в работата си?
— В колко? В единайсет вечерта?
— Прав сте. През това време някой да ви е търсил, да е молил да ви предадат нещо?
— Да. Ани.
— А вие позвънихте ли й?
— Не.
— Защо?
— Реших, че може да почака до сутринта. Бях ужасно уморен, господин Клинг.
