Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 32

Стюарт Сити беше престижен. Цялата южна част на Изола не беше, но Стюарт Сити е друга работа. И да искаш, няма как да живееш в по-луксозен и престижен район от Стюарт Сити.

Бърт Клинг се почувства като полската мишка от приказката, която отишла на гости на градската мишка. Изведнъж видя, че дрехите му са демодирани, а походката — дървеняшка. Запита се дали от русата му коса не стърчат сламките на бордеите.

Портиерът на Стюарт Терас го погледна така, сякаш беше момчето от бакалията, позвънило по грешка на предната врата, вместо да се насочи право към задния вход. При все това разтвори вратата пред Клинг и Клинг се озова в едно ултрамодерно фоайе. Все едно, че се беше вмъкнал в картина на Пикасо. Зачуди се дали след малко няма да бъде накапан от някой часовник на Дали. Почувства се като пленник в затвор, рисуван от Мондриан. Бързо се насочи към указателя, откри името на Бун и тръгна към асансьорите. Натисна копчето и зачака.

Когато асансьорът пристигна, операторът го заговори.

— При кого отивате, сър?

— При Тед Бун.

— Шести етаж — каза операторът.

— Знам.

— Ясно. — Вратата се затвори. Асансьорът потегли. Операторът огледа Клинг с пренебрежение. — Модел ли сте? — попита.

— Не.

— Така си и помислих — рече операторът с тона на човек, спечелил една точка.

— Господин Бун често ли го посещават модели?

— Не й мъже — каза операторът презрително. — Ти си ченге, нали?

— Да.

— Отдалеч надушвам ченгетата. Имат особена миризма.

— Ти ме съсипа — каза Клинг. — Разкри маскировката ми.

— Ха! — отвърна операторът.

— Аз всъщност съм брадат старец. Не знаех, че ще ме разкриеш така лесно. Трябва да е миризмата.

— Да не си дошъл заради бившата съпруга на Бун? — попита самодоволно операторът, показвайки осведоменост.

— А ти да не си детектив?

— Глупости — жегна се операторът.

— Реших, че може и да си детектив. Много хубаво разпитваш. Ела при нас в участъка. Все ще се намери някаква служба за теб.

— Ха-ха!

— Говоря ти сериозно — отвърна Клинг. — Само дето на ръст не си го докарал. Имаш ли метър и седемдесет?

Операторът се изпъна.

— Висок съм метър и седемдесет и осем.

— Браво. Навършил ли си двайсет и една години?

— На двайсет и четири съм!

— Браво, браво. А със зрението как си?

— Имам прекрасно зрение!

— Да имаш досие в полицията?

— Откъде-накъде? — отвърна операторът, съвсем възмутен.

— Тогава те чака бляскава кариера в полицейското управление — каза Клинг. — Ще започнеш с баснословната заплата от три хиляди и осемстотин долара годишно, което едва ли е и половината от това, което ти дават тук. Обаче я си помисли за предимствата. Можеш да стоиш и да изслушваш всякакви просташки забележки от гражданството. Прекрасно е. Трудно ще намериш такава работа. Чувстваш се истински мъж.

— Не ме интересува.

— Защо? — попита Клинг. — Не искаш ли да бъдеш мъж?

— Пристигнахме — каза операторът, отново изгледа Клинг презрително, а когато излезе, хлопна вратата на асансьора зад гърба му.