Читать «Куклата на съдбата» онлайн - страница 5

— Струва ми се — подхванах аз, — че времето много ви притеснява. Ако е така, защо просто не се обърнете и не се върнете там, откъдето сте дошли? Ние ще се погрижим за себе си.

— Капитан Рос — отсече Сара, — нямам намерение да измина пеш целия този път, щом е възможно да се язди. Мисля, че се държите глупаво.

— Може и така да е — разсърдих се аз, — но не ми се харесва нахалството на роботите, които искат да ме командват.

— Ние сме хобита — възрази Добин. — Не сме никакви роботи.

— Човешки хобита ли сте?

— Не ви разбирам.

— Направили са ви хора. Същества, които приличат много на нас.

— Не знам — отвърна Добин.

— Сигурно не знаете! — викнах аз и се обърнах към Смит. — Джордж.

Слепецът обърна подпухналото си лице към мене. Възторженият израз все още не бе го напуснал.

— Какво има, капитане?

— Когато разговаряхте с този ваш приятел, споменахте ли някога хобитата?

— Хобита? А, искате да кажете събирането на марки и…

— Не, не говоря за това. Ставало ли е дума за хобита коне?

— До този момент — отвърна слепецът — не бях чувал за тях.

— Но сте имали играчки, като сте били малък.

— Не от тези, за които си мислите — въздъхна слепецът. — Роден съм сляп. Никога не съм виждал. Играчките, каквито другите деца имаха, не бяха…

— Капитане — сърдито се обади Сара, — това е смешно. Защо са всички тези подозрения?

— Ще ви кажа — не по-малко сърдит започнах аз — и отговорът е прост…

— Знам — кимна тя. — Знам. Благодарение на подозрителността много пъти сте си спасявали живота.

— Любезна госпожо — намеси се Добин, — моля ви повярвайте, че има голяма опасност, когато слънцето залезе. Умолявам ви коленопреклонно и настоявам да дойдете с нас и при това много бързо.

— Тък — заръча Сара, — качвай се по стълбата и започвай да сваляш нещата. — После войнствено се обърна към мене: — Някакви възражения, капитане?

— Госпожице Фостър — казах й, — корабът е ваш и парите са ваши. Спектакълът се заплаща от вас.

— Подигравате ми се — разпали се тя. — Подигравахте ми се през целия път. Никога не сте ми вярвали. Вие изобщо не вярвате — в нищо.

— Докарах ви дотук — отговорих мрачно — и ще ви върна. Така се бяхме споразумели. Единственото, за което ви моля, е да не правите всичко по-трудно отколкото трябва.

И веднага след като го казах, съжалих. Бяхме на чужда планета, много далече от дома и трябваше да се държим един за друг, а не да се препираме. Признах пред себе си, че тя по-скоро има право — навярно бях станал смешен. Но веднага се коригирах. Може би смешен на пръв поглед, но не и по същество. Когато си попаднал на чужда планета и разчиташ единствено на себе си, сетивата и предчувствията ти трябва да са в отлична форма. Бил съм на много чужди планети и винаги съм се справял, както, разбира се, и Сара, но тя винаги е била в състава на солидно експедиционно поделение, а аз винаги съм бил сам.

Тък, още щом я чу, тръгна нагоре с пъхнато под колана си расо, за да не се препъне, и вече подаваше брезентовите сакове и останалите чанти с лични вещи на Сара, която стоеше в средата на стълбата, поемаше нещата и ги пускаше внимателно долу. Това просто трябваше да се признае на момичето — никога не клинчеше от работа. Винаги си беше на мястото и се захващаше със своя дял, а може би и с много повече.