Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 74

Алън Кол

Мирът не се беше отразил добре на Имперските армии. Особено по отношение на личния състав. Тайният съвет не правеше нищо друго, освен да окуражава желаещите да напуснат службата си. И мнозина го направиха. Твърде малко бяха хората наистина отдадени на флота. Тежките времена и ширещата се безработица бяха довели известен брой квалифицирани моряци. Но екипажът на Двадесет и трети флот беше такъв, какъвто можеше да се очаква: неудачници, изхвърлени отвсякъде поради некадърност, и авантюристи, които търсеха начин да се измъкнат от цивилния живот.

Още по-лошо, повечето от тях си даваха сметка, че са на ръба. Плащанията бяха непостоянни, наказанията случайни, а привилегиите бяха давани и отнемани произволно. Морал беше просто дума от речника.

Десет свята бяха избрани за първата атака — като „пример за назидание“. Два от тях бяха „складове“ за АМ2. На другите осем бяха главните градове на системата. И за двете цели обаче се предвиждаше една и съща стратегия. И едни и същи оръжия.

Неутронни бомби бяха хвърлени над градовете и областите на „складовите“ светове. Животът там беше мигновено изличен, но взривовете не засегнаха запасите от АМ2. Нито Грегор, нито Тайният съвет бяха сметнали за нужно да отправят предупреждение или да обявят началото на войната.

След атаката Грегор излъчи съобщение до Хонджо с искане да се предадат. Първа грешка: беше изпарил водачите им, които имаха пълномощията да преговарят с Империята. Втора грешка: беше уплашил здравата Хонджо, поне така си мислеше, и ги беше парализирал от страх.

Понякога чудовищната ярост, поне в началната й фаза, можеше да бъде сбъркана с уплаха.

Флотът на Грегор се настани на стационарна орбита и изпрати патрули около планетите с АМ2. После докараха пленените транспортни кораби, които щяха да образуват „космическия влак“.

Съветът беше подценил големината на запасите. Конвоят щеше да е дълъг поне двадесет километра.

А после кошмарът започна — Хонджо се вдигнаха на борба.

Нямаха водачи, нямаха ръководство. Просто — съпротива. Работниците, докарани, за да натоварят АМ2, вместо да работят, пребиваха някой от пазачите до смърт и се усмихваха, докато той береше душа. Саботираха всеки кран или подемна машина, до която имаха достъп. Разбиваха роботизираните системи и компютри.

Грегор се опита да вземе заложници, да налага наказания.

Но това не направи никакво впечатление на Хонджо.

Ако беше жив, Императорът щеше да предупреди Тайния съвет, че нещата ще се развият точно така. Хонджо бяха търговци до мозъка на костите си и макар да вярваха, че договорът е по-остър от меч, не пренебрегваха нито острите предмети, нито частните разрешавания на споровете.

Поробените работници Хонджо — тези, които бяха оцелели — бяха върнати на родните им светове. Моряци от флота бяха спуснати на планетите и използвани като работна ръка.