Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 75

Положението се влошаваше все повече.

Долитаха и се приземяваха малки групи от съпротивата — отряди, взводове, роти и нередовни доброволчески части, които подеха партизанска война. Имперските войници и моряци не смееха да открият огън в градския лабиринт, където всяка сграда представляваше чудовищна бомба. Хонджо не изпитваха подобни угризения.

Флотът беше атакуван от патрулните кораби на Хонджо — леки, правоъгълни корабчета с трима смели мъже или жени на пулта за управление и бомба в товарния отсек. Камикадзе — божественият вятър — връхлиташе.

Сякаш цялата раса Хонджо беше затаила дъх за миг, за да чуе през вековете шепнещия глас на един пълководец: „Винаги можете да повлечете още някого със себе си…“

Това беше и не беше обсада. Имперските сили се втурваха в атака и загиваха. Беше битка и не беше битка. Несекваща поредица от убийства из тесните улички. Като че ли нямаше начин да ги спрат. Да изключат защитните екрани на разрушителите, за да предпазят себе си? Добре, но Хонджо пък щяха да атакуват разрушителите. Дори космическа яхта с кабина, натъпкана с експлозив, беше достатъчна, за да изкара разрушителя от строя. Три… или шест… или десет подобни малки корабчета… и ето, че оцелелите продължаваха към тежковъоръжените кораби.

Грегор се примоли за подкрепления.

Но нямаше кого да му пратят.

Всъщност имаше и кораби, и хора, но те чакаха на единия от складовите светове Ал-Суфи. Не можеха да помръднат без гориво. След като го получеха, можеха да подкрепят Грегор. А горивото беше у Грегор…

И мъжете, и корабите загиваха.

Грегор беше наясно, че не бива да се предава. Флотът трябваше да се завърне с АМ2.

И тогава офицерите му и старите космически вълци започнаха да дочуват разни слухове. Слухове от самата Империя. Някои добре познати им командири били освободени от длъжност и изправени пред съд. Понесоха се мълви за екзекуции. Моряците по палубите на Двадесет и трети флот не можеха да сторят нищо друго, освен да работят трескаво и да се молят, че и последният товар ще бъде качен, преди всички да измрат. Избор, така или иначе, нямаше.

Мейвис Симс не очакваше награда за предаването на участващите в заговора офицери — смяташе го за свой дълг към Империята.

В най-добрия случай с кариерата й щеше да е свършено и приятелите й щяха да я пратят в Ковънтри.

Но се случи нещо далеч по-лошо.

Трябваше да го предположи. Разкриването, разследването и наказанието за заговор за цареубийство следват собствени закони, ограничени само от милосърдието, което царят реши да прояви. Съдбата на Робер Франсоа Дамиен⁵, измъчван, завързан на четири коня и разкъсан, би могла да й подскаже какво я очаква. Самият Вечен император не се бе интересувал особено от участта на участниците в заговора „Хаконе“ след неговия провал и не бе проявил снизхождение. А тайните съветници бяха далеч не така благодушни, като Вечния император или упадъчния Луи XV.

Когато Симс взе решение да разкрие заговора на Махони, тя уведоми високопоставен офицер от разузнаването, неин познат, за плана за убийство и мястото и времето на изпълнението му. Нищо повече.