Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 72

— Трябва да разберем кои са водачите. Нападението е следствие от добре организиран заговор, а не случайно хрумване на група изперкали командоси.

— Съгласен съм — вметна Кес.

— Истинският водач може да почака — заяви слабата Краа. Тя беше разбрала точно какво искаше да каже сестра й. — Поне до понеделник. Злите създания, планирали този чудовищен акт, със сигурност трябва да се търсят сред Хонджо.

— Майната му на тактическия кораб — поде дебелата. — Сега разполагаме с истински трупове.

Ловет, както винаги, обобщи:

— Заговор. Разбира се. Това е далеч по-добре от някакво си нарушаване на териториалните граници.

— Ще дам заповедите на флота — въодушеви се Малперин и влезе вътре.

— Правилно — одобри едната Краа. — Първо ще отмъкнем АМ2, а после ще убием — бавно — онези, които в действителност ни заплашват.

— И тях — съгласи се сестра й, — и някои други. Сега разполагаме с оправдание да предприемем сериозно прочистване.

Любопитна особеност на социалните групи е, че те си изграждат характерен облик, който остава неизменен в продължение на много години, въпреки че съществата, формирали поведенческата линия на групата, отдавна са мъртви и забравени. За психоисториците подобна организация беше „Айснър“. Същото важеше понякога и за военните подразделения. Един от най-известните примери беше Седма кавалерия. Тя още от създаването си беше некадърно ръководена и винаги даваше много жертви по време на бой. Като връх на всичко веднъж всички нейни бойци бяха избити до крак. През следващите сто И-години подразделението беше участвало в три последователни войни и въпреки че бе превъоръжено с модерни оръжия, то пак не случи на командири и отново често загиваха войници.

По-нов пример беше Имперският двадесет и трети флот, който току-що беше получил заповедта да атакува световете на Хонджо и да заграби запасите им от АМ2. Когато Таанските войни започна, Двадесет и трети флот беше разбит и почти напълно унищожен, най-вече благодарение на некадърността на командващия го адмирал, който поне прояви благоприличието да загине по време на битката.

Беше сформиран нов флот. Той се сражава през останалата част от войната, командван не по-малко бездарно, и дори имперските военни подхвърляха, че е идеалната част за всеки, който изпитва интерес към прераждането.

Поради някаква незнайна причина Двадесет и трети остана действащо военно формирование след края на войната, въпреки че далеч по-боеспособни, по-известни и „по-късметлийски“ подразделения бяха разпуснати, а знамената им — прибрани в складовете.

Неговият адмирал — доскоро вицеадмирал на флота — беше някой си Грегор.

Той бе заел поста на адмирал Мейсън, който бе отказал да изпълни заповедите на Тайния съвет и подаде оставка.

Колкото и странно да беше, и единият, и другият бяха пресичали пътя на Стен. Мейсън го бе измъчвал брутално по време на обучението му за пилот и бе негов командир на смъртоносен изтребител по време на Таанските войни. Беше безмилостен човек и не проявяваше състрадание нито към своите подчинени, нито към врага, но беше един от най-добрите висши военни, с които Империята разполагаше.