Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 70

Натрупаните през годината файлове бяха изтривани в края й. После машината започваше начисто, събираше, резюмираше и запаметяваше нова информация.

И всичко това се повтаряше допреди малко повече от шест години.

По това време компютърът сякаш се превключи на нова програма и започна да съхранява всичко. Библиотекарката забеляза промяната едва в края на годината. Разтревожи се не на шега. Дали не беше допуснала някаква грешка? Не искаше да загуби мястото си. Чувстваше се напълно щастлива — срещаше се и правеше любов с красиви и любезни мъже, като същевременно публикуваше редовно собствени статии с важни анализи в своята област, с което предизвикваше завистта на колегите си, които бяха доста по-ниско платени, а и не можеха да вдигнат глава от работа. Мъжът, който вдигна, след като набра номера за извънредна връзка, я успокои. Каза й да не се тревожи. Просто да продължава. Така че тя продължи.

И тогава започна лудостта. Защото, за учудване на всички, наследникът — мъжът, когото тя смяташе за пълна измислица — пристигна. Малък кораб се приземи на площадката за кацане. От него излезе мъж и корабът веднага излетя.

Пазачите го спряха:

— Господине, това е частна…

Мъжът проговори, Каза думите — думите, които ги бяха предупредили, че шефът им ще произнесе, ако някога се появи.

Хората се объркаха, не знаеха какво ще последва. Страхуваха се да не изгубят работата си.

Мъжът помоли да го заведат до стаята му. Изкъпа се, преоблече се и помоли за просто ядене. После се оживи и поиска да му покажат библиотеката.

Когато се появи в огромната зала, тактично каза на библиотекарката, че ще се радва, ако тя бъде на разположение. Отключи вратата към втората системно-операционна станция и лудостта започна.

Преглеждаше всичко и искаше още и още. Библиотекарката трябваше да наеме помощници. Мъжът сякаш изгаряше от неутолимо любопитство. Отново й се мерна мисълта, че се държи като възкръснал от мъртвите. Не, поправи се тя, по-скоро като някой, прекарал дълго време в стаза, както са пътували в корабите през древните времена, преди да се появят АМ2-двигателите.

И така продължаваше — мъжът ядеше от време на време, спеше малко, но попиваше информация като гъба. Веднъж, когато отвори вратата, тя видя, че пет екрана са пуснати едновременно, а механичен глас дава допълнителна информация.

Библиотекарката беше толкова изтощена, че се молеше единствено за сън.

После цялата тази лудост спря. Мъжът излезе от стаята, като остави вратата отворена.

Заяви, че му се спи.

Библиотекарката кимна вяло.

Мъжът я уведоми, че ще изключи системата.

Добре. Жената и също толкова изтощените й помощници се запрепъваха към стаите си. Библиотекарката забеляза — но не успя да го осъзнае, — докато минаваше край втората системно-операционна станция, че компютърът масово обединява и изтрива файлове.

Какво ли я засягаше.

Сега най-важното беше да се наспи.

Мъжът се измъкна през една странична врата на имението, която не се охраняваше, и излезе на пътя. Тръгна нерешително напред. Носеше обикновени дрехи — просто още един от многото работници на този свят.