Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 6

Понякога обаче Стен го беше виждал налегнат от огромна, смазваща умора. Тези пристъпи бяха зачестили към края на Таанския конфликт. Дълбоки бръчки изведнъж се вдълбаваха в лицето му, очите му гледаха отнесено и всички, станали свидетели на тази промяна, придобиваха впечатлението, че той е видял повече и е бил на повече места от което и да е друго същество, живяло някога. И по някакъв начин оставаше усещането, че ще продължи да живее още дълги години, след като споменът за всички тях се стопи в бездните на времето.

Два дена след покушението членовете на Императорския таен съвет един по един се изкачваха на платформата, издигната набързо сред просторните земи около замъка Аръндел. Само един от съветниците отсъстваше. Танз Суламора. Верен слуга до последно, той беше загинал в експлозията, изличила всичко в радиус от сто двайсет и пет метра. Защо Шапел беше намерил за нужно да задейства такова огромно количество експлозив, след като беше убил Императора, никой не успя да проумее. Ясно беше, че е дело на луд човек. Всичко останало от този безумен пъзел го потвърждаваше, защото самият Шапел беше една от първите жертви на собствените си действия.

Петимата лордове-магнати се изправиха пред многолюдната тълпа. Преди да се изкачат на платформата, на събралите се беше обяснено най-подробно кои са те и какво представляват.

Там беше Кес³ — висок, снажен и сребрист, — който контролираше повечето разработки и производства, свързани с изкуствен интелект. Той беше Грб’чев, невероятно надарена раса, и се изявяваше като главен говорител на Тайния съвет. След него идваше Малперин. Тя управляваше огромен конгломерат, включващ селско стопанство, химическа и фармацевтична промишленост. До нея беше Ловет, потомък на голяма банкерска фамилия. И най-накрая, близначките Краа — едната невероятно дебела, другата болезнено слаба, — които притежаваха основните мини, преработвателни съоръжения и леярни в Империята. Освен Суламора Съветът беше имал още един член. Но Волмер, медийният магнат, беше умрял при нелепа злополука малко преди края на войната.

Кес имаше сух и приятен глас. Звучеше сериозно, докато обясняваше как Парламентът единодушно е призовал Петимата магнати да управляват на мястото на Императора по време на създалата се ужасна криза. Никой от тях не беше искал това тежко бреме и не се чувстваше достоен за доверието, което им се оказваше.

Ала засега не съществуваше друг избор. Трябваше да бъде въдворен ред и те се наемаха да използват всичките си способности, за да управляват мъдро и справедливо, докато настъпи подходящото време — много скоро, както се надяваше, — когато ще се проведат свободни избори, за да се определи как точно ще се ръководи Империята, лишена от Негово Величество, техния трагично загинал водач.

Кес изказа убеждението си, че това е, в най-добрия случай, незадоволително решение, но сподели как всички те дълго и мъчително са умували, без да успеят да измислят алтернатива. Предстоеше сформиране на комисия — още в този момент всъщност, — която да оцени ситуацията и да предложи решения. Той и другите членове на Съвета очакваха запитванията на видните научни представители от различните светове, както и на всеки друг от присъстващите слушатели. Изрази становището си, че това, което се опитват да постигнат, никога не е правено преди и може да отнеме много време и да наложи провеждане на дълги дебати.