Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 8

Двамата с Алекс си пишеха, постоянно се уверяваха, че ще се съберат скоро, но това „скоро“ така и не настъпваше. И докато контролът над АМ2 се затягаше, пътуването ставаше все по-трудно и непрактично, и преди да се усети, думата „скоро“ престана да се споменава в писмата, които си разменяха.

Йън Махони — единственият му друг истински приятел — кротко се пенсионира, стана военен историк и загина в някакъв глупав инцидент. Стен дочу, че се е удавил и че тялото така и не било открито. Навярно имаше голяма доза ирония в подобна нелепа смърт на човек, който бе оцелявал безброй пъти при най-невъзможни обстоятелства. Но Стен не успя да я види или пък беше твърде потиснат, за да я оцени.

Последната година от самоналоженото му отшелничество беше най-тежката. Мрачните настроения не го напускаха, както и натрапчивата параноя. От кого трябваше да се страхува — нямаше представа. Никой не будеше подозрение. Но въпреки това стана параноичен. Всяко място, което обитаваше на Малък мост, бе снабдявано с все по-сложни и — трябваше да признае — ексцентрични устройства за сигурност, включително и ужасяващи месоядни растения, които внесе от някаква адска планета, чието име с радост забрави. Те се бяха размножили невероятно бързо в мирната среда на Малък мост и от време на време му се налагаше да подпалва терена, за да държи разпространението им под контрол.

Напоследък се задържаше най-често в северозападната част на втората по големина територия в зоната с умерен климат.

„Умерен“ беше твърде меко определение за климата на това място, закътано в близост до верига от четири огромни езера. Тук ветровете винаги вилнееха свирепо. Снегът се трупаше на огромни преспи и през по-голямата част от годината короните на дърветата се превиваха под тежестта му. Но поради някаква причина това място го привличаше силно — също както привличаше и месоядните растения, които процъфтяваха в студения и влажен климат.

Стен беше построил няколко купола от „заселнически тип“ в близост до едно от езерата. Единият съдържаше кухня и килер, където приготвяше и складираше храна, разфасоваше уловения дивеч или чистеше странните, с форма на куршум, но и доста вкусни обитатели на езерото. Отглеждаше зеленчуци в хидропонни вани, които заемаха единия край на помещението. Вторият купол бе устроен като работилница и беше претъпкан с всякакви сечива и строителни материали. Стен държеше тук и оръжията си и понякога ги модифицираше. От време на време се забавляваше с разузнавателни устройства. В последния купол бяха личните му покои и гимнастическият салон. Упражняваше се с часове в салона, а понякога и навън в хапещия студ, за да поддържа и усъвършенства уменията, придобити в „Богомолка“.

Беше облицовал стените на жилището си с истинско дърво, изсечено от собствената му гора. Обзаведе спалнята и кабинета, и другите стаи със същия материал. Когато приключи, всичко изглеждаше толкова уютно, че той се почувства доволен от себе си. И все пак му се струваше, че нещо липсва. Разрови се из паметта си, докато изведнъж прозрението го осени. Нуждаеше се от камина. След няколко неуспешни и димни опита успя. Беше огромна, можеше да побере двуметров дънер, теглеше силно и изпълваше помещението с приятна топлина и игриви отблясъци.