Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 5

След кратко колебание антуражът на Императора се насочи към групата. Движеха се бързо. Императорът очевидно искаше да отхвърли това задължение колкото се може по-скоро. Гурките се устремиха чевръсто напред, вдигнали щитовете си.

Императорът мина покрай редицата с плавна и изящна походка. Обаятелна бащинска усмивка грееше на младото му лице. Високата му мускулеста фигура се поспираше пред всеки от посрещачите — ръкуваше се с едната ръка, а с другата прихващаше сърдечно лакътя на човека, като същевременно го побутваше настрани, за да може да изпълни същия ритуал със следващия.

Стен долови някакво раздвижване. Какво ставаше? Чу отчетливото „бум-бум-бум“ на пистолетните изстрели. И Вечният император политна назад. Камерата отрази настъпилата паника. После всичко се проясни — но само за миг.

Видя Императора да лежи на пурпурната пътека. Сърцето му се сви. Дъхът му спря някъде по пътя към гърдите. Беше ли… мъртъв?

После екранът заблестя в ослепително бяло и Стен чу зараждането на мощна експлозия.

Предаването прекъсна.

Срещу Вечния император беше извършен атентат.

От луд, както беше съобщено. Някакъв злодей на име Шапел, който действал сам, движен от безумен мотив — отмъщение за въображаема обида или амбиция да се обезсмърти по този ужасен начин.

Заедно с неизброимите милиарди други същества, Стен беше станал безпомощен свидетел на убийството.

Не можеше да приеме мисълта, че Вечният император вече го няма. Макар че наистина малцина бяха тези, които вярваха, че едно създание може да бъде безсмъртно или поне невероятно дълговечно. Наистина, съществуваха странни едноклетъчни, които, прониквайки в приемника си, го разрушаваха, погубвайки и себе си, но на теория можеха да живеят вечно, също както някои обитатели на моретата и горните части на атмосферата. Но това беше в сферата на изключенията. Всички живи създания бяха обречени на смърт.

Това важеше с особена сила за човешките същества. А Императорът беше човек. В това нямаше никакво съмнение.

Но, от друга страна, той винаги беше властвал над Империята, никой не помнеше други времена. Дали го одобряваха, или не, Императорът беше успокояващо и постоянно присъствие. Най-заядливите и педантични учени скърцаха със зъби от яд, докато проследяваха управлението му век след век назад във времето. Не беше случайно, че думата Вечен беше официално прибавена пред императорската титла.

Имаше и нещо, над което хората не се замисляха. Обикновен човек можеше да доживее до двеста години, стига да имаше късмет. Но беше плашещо да си помислиш, че някой може да надхвърли, и то многократно, тази възраст.

Стен познаваше Императора лично и през цялото време той бе изглеждал на не повече от трийсет и пет. Очите му бяха изпълнени с младежки блясък. От време на време дори пускаше шеги за възрастта си. Но Вечният император си беше голям майтапчия. За него нямаше нищо свято, най-малко собствената му особа.