Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 48

Щяха да провъзгласят събора за най-важното събитие след смъртта на Императора. Пълно медийно огласяване. Абсолютно никакви тайни. Малперин предложи и най-подходящото за събитието място, за да има максимален интерес. Щяха да го организират на Земята, в стария рибарски лагер на Танз Суламора, сега превърнат в квартира на Съвета, където осъществяваха най-тайните си срещи.

Там щяха да се съберат и да обсъждат нещо от огромна и свещена значимост — общественото благо. В този миг Хонджо щяха да извършат непредизвиканото с нищо нападение над беззащитния имперски кораб.

Краа изчислиха, че плячката ще запълни космически влак, дълъг десетина или петнайсет километра.

— Това е добро количество от проклетото АМ2 — отбеляза тънката Краа.

Кес се съгласи. Наистина беше доста от проклетото АМ2.

Махони сновеше из апартамента на Стен и весело тананикаше каквото си спомняше от една средновековна балада: „Нека очите ми… да… да… да-да-да ден, по зелените хълмове на Земята…“

Приближи се до видеодисплея на Стен и разгледа обявените новини:

„Нов курс за Империята“

и по-подробно:

„Големите пет ще се съберат“

„Икономически събор“

„В историческо убежище“

Стен прочете информацията внимателно, а Алекс надничаше над рамото му.

— Изглежда, ще имаме прекрасна възможност да си свършим работата.

Махони се оживи:

— Така и не можех да разбера защо управниците си мислят, че са в безопасност на някое забутано място. Може би защото обикновено са бивши пройдохи от големите градове?

— И аз не знам — отвърна Килгър, — но дай ми поля с малко скали, зад които да се скрия, и върви да си почиваш. Ще бъда щастлив като месар с нов сатър.

— Точно така — каза Стен. — Сега… хайде да убием малко политици.

Глава 9

Обявата на Тайния съвет постави началото на последната среща на „конспираторите“ на Йън Махони. Целта беше една-единствена и времето беше настъпило.

„Конспирацията“ беше подготвяна твърде дълго, за да се чувства Махони сигурен в успеха й. По принцип, краткото време и редките срещи на участниците за обсъждане на тайните планове намаляваха неимоверно вероятността операцията да се провали. Мислено беше поставил и конспирация, и конспиратори в кавички. Защото, извън това, че всеки от тях си рискуваше главата, ако бъдеха разкрити, не ги сплотяваше кой знае какво.

Махони беше издирил при своите „разследвания“ много от старите си колеги, както беше казал и на Стен. След мнимата му смърт тайните му бродения от галактика в галактика бяха зачестили. Целта му беше проста. Когато влезеше в контакт с някой от старите си познайници от службата, започваше опити да го поведе по сладкия път към убийството. Така постъпваше с всички.

Съгласни ли бяха, че нещата се влошат още повече? Ако да, смятаха ли, че нещо може да се направи по въпроса? Трябваше ли да се предприеме нещо? Можеха ли те самите да го извършат? Желаеха ли да вземат участие?

Цялото това „ухажване“ отнемаше време. И то доста. Често в параноичното съзнание на Махони присветкваха сигнали за опасност и той прекъсваше връзката.