Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 46

— Благодаря. Все пак ми отговори. Още един въпрос. Кой те е създал?

Настъпи кратка тишина.

— Скоро отговорът ще стане очевиден — каза Гласът. — Край на въпросите.

Един панел се отвори.

— Ще тръгнеш по коридора. В края му ще откриеш кораб. Ще се качиш и ще се приготвиш за излитане. Можеш да дадеш две заповеди, ако мислиш, че знаеш отговорите. Ако не знаеш, ще ти бъдат дадени препоръки. Първо, трябва ли машините да се реактивират?

— Кои машини?

— Препоръчва се да бъдат реактивирани, предвид скорошните събития.

— Препоръката се приема, предполагам.

— Второ, трябва ли прехвърлянето да започне? Препоръката е да се задържи, докато не напреднеш достатъчно.

— Прието. Прехвърляне на какво? И каквото и да е, как да установя връзка с теб?

— И двата отговора ще станат очевидни. Отправи се към кораба.

Мъжът тръгна надолу по коридора. В края му, както беше обещано, се намираше входът към малък кораб. Той влезе.

Корабът беше предназначен за един човек. Седна в наклоненото кресло. Входният люк се затвори. Усети движение — междузвездният двигател се включи.

— Това е последното съобщение — обяви внезапно Гласът. — На този кораб има четири автоматични навигационни системи. Всяка от тях е нагласена за различна дестинация. При достигането й съответната система ще се разруши и ще се активира следващата. Не се страхувай. Не се опитвай да пречиш на зададената програма. Крайната ти цел и времето за напускане на кораба ще станат очевидни. Сбогом. Късмет.

Мъжът потрепери. Тънките косъмчета по тила му настръхнаха.

Машина му пожелаваше късмет!

Глава 8

Хонджо бяха малка, но доста сплотена общност на търговци. Предците им се бяха специализирали в този занаят още през ранните дни на Империята. Населяваха система на няколко светлинни години от Дюрер, където се бе водила една от известните битки в Таанските войни. Домът им се намираше сред незабележителен с нищо звезден куп и планети с твърде малко полезни ресурси.

Но това не беше пречка за Хонджо. Техните далечни предци бяха кръстосвали океаните и поддържали търговията между островите. Те бяха древните майстори-посредници в предлагането на всякакви видове стоки и услуги. Корабите им бяха конструирани по техен проект, макар и изработени в някога притежаваните от Суламора фабрики. Имаха олекотена конструкция, правоъгълна форма и като компенсация за малката скорост, можеха да летят във всяка атмосфера, благодарение на което успяваха да бъдат навсякъде, където беше възможно да се търгува.

Хонджо бяха и едни от най-пестеливите създания в Империята. Тъй като ресурсите им по принцип бяха доста ограничени, те ги трупаха и пазеха ревниво. Особено АМ2.

От време на време скъперничеството им дразнеше Вечния император. Тъй като цената се определяше от доставките — които сам контролираше, — той винаги беше малко докачлив по отношение на големите количества, с които те се запасяваха. Когато оставяше цената да падне, Хонджо бяха първи на опашката, за да купят още. Но това беше всъщност дреболия и след като нахока няколко пъти дебелоглавите създания, той остави нещата така. Императорът беше научил, че е най-добре да се избягват ексцентриците. Хонджо бяха добри търговци, честни, а системата им беше толкова малка, че не можеше да окаже съществено влияние.