Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 49

От всички високопоставените офицери на служба или от цивилните длъжностни лица искаше да разбере общо взето едно — какво би направил, ако Тайният съвет внезапно стане безсилен? В идеалния случай Махони искаше от офицера да мобилизира всички сили под негово командване за:

1. Запазване на обществения ред.

2. Разоръжаване или обезвреждане по някакъв друг начин на всички въоръжени сили, верни на Тайния съвет, като се започне със силите за сигурност на Съвета и частните му армии.

3. Контрол над медиите и отстраняване на привържениците на Тайния съвет.

4. Поддръжка на формираното временно правителство. Махони не беше съвсем наясно какво точно ще представлява то — мислеше си за свободна федерация, оглавявана от тези членове на Парламента, които не бяха покварени от Тайния съвет, представители на дисидентски системи/галактики, и други, които щяха да се открият впоследствие. Федерацията можеше да се управлява от напълно неподатливите на корупция Манаби.

Горе-долу нещо такова. Махони не спираше да повтаря „първо трябва да уловим рибата“. И разговорите общо взето спираха дотам. Малцина проявяваха интерес как точно Тайният съвет ще бъде „обезсилен“. Тъй като познаваха кръвожадния нрав на бившия шеф на разузнаването, с доста голяма доза сигурност можеха да допуснат, че начинът едва ли ще е толкова цивилизован като поставянето под домашен арест например.

Когато — и ако — се справеха с Тайния съвет, правителството, което щеше да го замести, трябваше да реши две много ясни задачи: първо, да забави, доколкото е възможно, потъването на Империята в хаоса и, второ, да открие източника на АМ2.

Махони имаше едно-единствено изискване за временното правителство: да не бъде военно. Не, че Йън Махони ще бъде лош крал или пък някой от старите му приятели щеше да се справи зле, но тъкмо това беше причината, поради която военните не биваше да припарят до правителството. Не и щом самият той усещаше лекото плъзване на пипалата на ламтежа за власт в собствената си глава.

Но организирането на подобен заговор отнемаше време. Скланянето към действия, които в края на краищата си бяха държавна измяна, трябваше да се извършва предпазливо, но освен това и огромната бюрократична машина правеше труден достъпа до високопоставените му познати. Махони винаги се беше гордял със своето праволинейно и ефективно командване, докато ръководеше разузнаването. Всеки от подчинените му можеше да се срещне с него по всяко време. Сега се чудеше, докато прекарваше часове, че дори и дни в чакалнята, преди някой от старите му приятели изобщо да бъде уведомен за посещението му, дали конспиративната организация, която изгражда, е толкова добре смазана.

С всеки миг опасността от провал на операцията се увеличаваше. Опита се да не вини хората, които не се бяха включили. Някои например смятаха, че военните нямат място в политиката. Други вярваха, че проблемите са временни, че постепенно Тайният съвет ще подобри положението. Според тях сегашното състояние беше неизбежно, като се вземат предвид настъпилият в края на войната хаос и смъртта на Императора. А имаше и такива, които мислеха, че Тайният съвет не се справя толкова зле — с оглед на обстоятелствата. Разбира се, намираха се и вербувани от Съвета, а също и страхливци, дори сред военните, както Махони си мислеше с яд.