Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 45

Беше положил клетва. На два пъти всъщност: „… да защитаваш Вечния император и Империята с цената на живота си… да изпълняваш законните заповеди, които са ти дадени, и да почиташ и следваш традициите на имперски гвардеец, както Империята го изисква.“

Беше я дал за първи път, когато Махони го зашемети, преди цяла вечност, на Вулкан, но я изрече отново, когато го назначиха на служба.

И наистина вярваше в думите.

Ако съветниците се бяха опитали да убият Императора — и се бяха провалили, — щеше ли да сметне за свой дълг да ги издири и ако се налага, да ги убие? Разбира се. А вярваше ли, че Тайният съвет е убил Императора? Да. Несъмнено.

Замисли се за старата таанска поговорка: „Дългът е тежък като олово, смъртта е лека като перце“. Не му помогна.

Клетвата все още го обвързваше. Както и дългът. Почувства се леко засрамен. Погледна към Килгър и се прокашля. Подобни неща не биваше да се казват на глас.

Килгър отбягна погледа му, а после внезапно каза:

— Разбира се, можем да се пъхнем в некоя дълбока дупка, да си наврем главите в пясъка и да оставим вселената да се оправя както знае.

— Не ми се ще да прекарам остатъка от живота си в непрекъснато озъртане.

— Липсва ти самочувствие, момко. Можем да се оправим. Няма проблем. Но ако се заемем, ще има с какво да се хвалим после, когато дойде времето за пиршества. И така. Ще разтърсваме Империята, значи? А, Стен?

Стен се усмихна. По-добре така. Нека истинските причини да останат тайна. Протегна ръка.

— Сега можем да се напием с чиста съвест — въздъхна Килгър и посегна към бутилката. — Хич не мяза на живино филми. Чудничко решение взехме — в хотелски апартамент, от дебеланко, облечен като търговски агент, и момък, издокаран като джойбой. Няма мечове, бляскави брони или веещи се знамена около нас. Що за свят!

Алекс също отпи:

— Ама хич. Е, колко гадно ще удушим тези копелета?

И така, Стен и Килгър влязоха в съглашение с бивш флотски маршал, когото и двамата тайно смятаха за леко побъркан.

Глава 7

Мъжът се взираше в екрана. Ръцете му бяха сгънати в скута.

— Не си започнал теста — обвини го Гласът.

— Какво ще се случи, ако не се подчиня?

— Няма да ти бъде предоставена информация. Започни теста.

— Няма.

— Има ли причина за отказа?

— Вече съм го правил. Преди три, не, четири периода на сън.

— Правилно. Тестът е приключен.

Екранът почерня.

— Всички резултати са анализирани. Субектът попада в допустимите граници — каза Гласът. Много странно. Това беше първият път, когато говореше сякаш на някой друг, а не на мъжа.

— Готов си за следващия етап? — изрече Той.

— Имам въпроси.

— Можеш да питаш. Отговорите ще ти бъдат дадени или отказани.

— Намирам се на кораб. Има ли още някой на борда?

— Не.

— Ти си синтезиран глас.

— Очевидно.

— Преди секунди каза, че съм в допустимите граници. Какво би станало, ако не бях?

— Отговорът е определен като неподходящ.

— Нека опитам по друг начин. Какви ограничения в избора е заложил създателят ти?

— Отговорът е определен като неподходящ.